Дървена стегалка.
И сега тя беше заета.
В нея стоеше едно момче. Едро момче, което Каси познаваше от часовете по алгебра. Беше танцувала с него на бала и тогава се беше убедила, че той се мисли за голяма работа. Обичаше да отговаря на учителите. Тя обаче не го беше виждала да прави нещо нередно, което да заслужава подобно наказание.
— Няма да му се размине — заяви Диана и зелените й очи проблеснаха напрегнато.
— На кого? На директора ли? — попита Дебора. Тя, Сюзан и Ник чакаха останалите до вратата на столовата. — Не си познала. Преди няколко минути той мина оттук с няколко родители и им го показа, за бога! Каза, че било част от програмата „Любов с твърда ръка“. Другите училища карали проблемните деца да стоят прави, качени върху маси, за да ги виждат всички. Той обаче смятал дървените стегалки за по-хуманен метод, защото виновникът можел да седне. Всичко звучеше едва ли не разумно. Родителите кимаха и се усмихваха… Със сигурност му се вързаха.
На Каси й прималя. Спомни си Тъмницата на вещиците в Салем и как с Крис и Дъг бяха тичали по тесните коридори край малките тъмници. Стегалката я накара да изпита същото присвиване в стомаха. „Как е възможно хора да причиняват това на други хора“, запита се тя.
— … било част от историческото ни наследство — рече Ник и изви устни от отвращение. Каси усети, че и той се чувства като нея.
— Може ли да го обсъдим, докато обядваме? — попита Сюзан и премести тежестта си на другия крак. — Умирам от глад.
Но когато се отправиха към задната стаичка в дъното на столовата, където клубът обядваше през последните четири години, дребна фигура с рижа коса застана на пътя им.
— Съжалявам — заяви самодоволно Сали Уолтман. — Помещението вече е само за дежурни.
— Така ли? — попита Дебора.
Две момчета със значки се появиха от нищото и застанаха от двете страни на Сали.
— Така — заяви едното.
Каси надникна през прозореца на стаичката — днес пред нея нямаше тълпа — и видя русата глава на Порша. Беше заобиколена от момчета и момичета, които я зяпаха с възхита. Всички носеха значки.
— Ще трябва да седнете другаде — заяви Сали. — И понеже никъде няма достатъчно места за всички, ще трябва да се разделите. Колко жалко!
— Ще излезем навън — рече кратко Ник и хвана Каси за ръката.
Сали се засмя.
— Няма да стане. Забранено е храненето извън столовата. Ако тук няма места, ще ядете прави.
Каси усети как Ник се напрегна и силно стисна ръката му. Диана държеше Адам по подобен начин, а той беше вперил стоманен поглед в момчетата от двете страни на Сали.
— Не си заслужава — прошепна Диана и го накара да се успокои. — Той точно това иска. Хайде, да седнем там.
Сали изглежда се разочарова, когато тръгнаха към масите край стената. После очите й проблеснаха победоносно.
— Той е в нарушение — рече тя и посочи Дъг. — Има радио.
— Не е включено — сопна се Дъг.
— Няма значение. Самото носене на радио е нарушение тип А. Ела с мен, моля. — Двете момчета се спуснаха към Дъг.
— Ник, недей! Чакай… — задъха се Каси и застана пред него. Само това им трябваше, да се сбият в столовата.
Очите на Дъг заблестяха диво. Изглеждаше достатъчно луд да удари Сали, да не говорим за двете момчета.
— Водете го — нареди ликуващо Сали. Момчетата протегнаха ръце към Дъг, Дъг сви юмрук и замахна. Тогава в суматохата се чу гърлен глас.
— Какво става тук? — попита Фей, а тъмните й като въглени очи засвяткаха. Тя отново беше облечена в делови костюм, този път в черно и жълто.
Сали впи поглед в нея.
— Отказват да се подчинят на заповедите на дежурен — отвърна тя. — И той има радио.
Фей протегна ръка и откачи уокмена от колана на Дъг.
— Вече няма — заяви тя. — И аз им позволявам да обядват някъде другаде. Навън, може би. Имат моето позволение.
Сали побесня. Фей се подсмихна и поведе клуба извън столовата.
— Благодаря — обърна се към нея Диана и двете за миг впериха поглед една в друга. Каси се сети за горящите в кръг свещи на пътя. Нов етап в живота… Нима Фей беше обърнала нова страница? Щеше ли да се върне при сборището?