Другите крака, които усещаше върху гърба си, бяха женски. На Порша, предположи тя. Не, на Сали. Порша беше прекалено изискана да тъпче някого с крака.
Каси долови глухото трополене на гумите на колата по моста към сушата. После имаше много завои и след това караха дълго по много неравен път. Когато най-накрая спряха, беше много тихо.
Бяха в някаква гора. Бреза, бук и дъб, типични за Масачузетс дървета, растяха нагъсто наоколо. Каси чу по-леките стъпки на момичетата зад тях. Вървяха дълго, все по-далеч и по-далеч от пътя и цивилизацията. Когато се стъмни, стигнаха до една поляна.
Някой вече беше идвал тук. Фенерчето на Логан освети огнище и висящи от едно дърво въжета. Порша и Сали — Каси се беше оказала права и Сали наистина беше там — запалиха огън в огнището, а момчетата вързаха Каси за дървото. Според Каси използваха прекалено много въже.
А и огънят я притесняваше.
— Защо го правите? — попита тя Логан, когато той я върза и отстъпи встрани. Вече виждаше лицата им и успя да различи Логан от Джордан. Очите на Джордан бяха като на акула.
— Защото си вещица — отвърна кратко Логан.
— Това причина ли е?
Порша пристъпи напред.
— Ти излъга — обвини я тя. — За момчето на плажа, за всичко. През цялото време всъщност си била вещица.
— Тогава още не бях — отвърна Каси и се постара гласът й да прозвучи спокойно. — Сега обаче съм.
— Значи признаваш. Е, правим онова, което трябваше да направим още тогава.
Силен страх сви стомаха на Каси и тя отново погледна огъня. Джордан слагаше нещо в него, нещо дълго и метално.
„В беда съм“ осъзна Каси. „В много, много голяма беда.“
Трябваше й помощ и имаше само един начин, по който да извика някого. Единственото й оръжие беше силата й.
„Добре“, каза си тя. „Направи го, както стресна Шон. Приготви се, успокой се… Сега!“
„Адам!“, опита се да се свърже с него тя. „Адам, Каси е! В беда съм!“ Искаше й се халцедоновата роза да беше в нея. Адам й беше казал, че камъкът ще й помогне, ако иска да го повика. Халцедоновата роза обаче беше на Диана.
„Не мисли за това сега. Мисли за Адам. Трябва да го накараш да те чуе.“
„Адам“ — повика го тя отново и вложи цялата си сила в тази мисъл. Сякаш умението й да „изстрелва“ сила със съзнанието си не изчезваше с времето. То беше по-скоро като мускул — колкото повече го използваше, толкова по-добра ставаше. „Адам“, започна отново тя. Опита се да изпрати кратко и ясно послание. „Каси е! Имам нужда от помощ!“
„Ще дойде“ каза си тя. „Все някак ще ме намери. Ще дойде, но аз трябва да се успокоя и да изчакам.“ Мисълта за онова, което можеше да се случи преди Адам да се появи обаче, смразяваше кръвта й.
Беше насред пустошта с четирима ловци на вещици. Тишината започваше да й лази по нервите.
— Най-малкото, което можете да направите — обърна се внимателно тя към Логан и Сали, защото едва ли Джордан и Порша щяха да й отговорят, — е да ми обясните. Отвлякохте ме тук и поне можете да ми кажете защо толкова мразите вещиците. Не разбирам.
— Да не си луда? — попита Логан, но отговорът явно беше очевиден. Когато обаче тя продължи да го гледа, той допълни простичко: — Защото сте лоши.
— Логан… — Каси огледа лицето му на светлината на огъня. — Ние сме като вас. Просто сме по-близо… до природата. Това е. Изучаваме я, честваме я и понякога я караме да върши разни неща за нас. Ние обаче не сме лоши. Виж — продължи тя, когато Логан й обърна гръб, — и ние имаме своите недостатъци, като всички хора. По принцип обаче се опитваме да сме добри.
— Ами Фей Чембърлейн? — намеси се изведнъж Сали в разговора. — Тя добра ли е?
— И у Фей има добро — отвърна Каси малко по-внимателно. — Диана ми каза това един път и е истина. Фей трябва само да открие добротата. Обаче не можете да ни съдите само заради един-единствен човек.
— А начинът, по който се държахте с цялото училище години наред? Нима това е проява на доброта? Всички бяхме ваши роби!
— Беше грешка, признавам — отвърна Каси. — Диана обаче няма никаква вина. Хората се отнасяха с нея като с принцеса, защото те така искаха. Фей се държеше с другите като с роби. Някои от нас се увлякоха по нея, но го направиха, без да искат. Каквото и да се е случило, това не е решение.