— Господин Брансуик ще реши проблема — заключи кратко Порша.
— Господи Брансуик е убиец! Той не е твой приятел, Порша. Именно той уби Кори Хендерсън, сестрата на Крис и Дъг. Уби я, защото не влизаше в плановете му. Уби и господин Фогъл, стария директор, защото искаше да заеме мястото му. И… — Каси се задъха. — Той уби Джефри, Сали! Да. Направи го от чиста злоба, така мисля… За да раздели още повече вещиците и външните. Той иска да се мразим.
— Това е абсурдно — заяви Логан. — Защо да иска такова нещо?
— Защото — започна Каси и затвори очи, макар и да нямаше смисъл — той е заклинател. Зъл заклинател. Единственият истински зъл, когото познавам. Иска ние да ви унищожим. Или да ни заведе някъде и да унищожим хората там. Не знам какво точно е намислил — завърши тя и отвори очи. — Каквото и да е, обаче, не е хубаво. Не е нещо, което ще ви хареса.
— О, стига глупости. Да започваме — предложи Джордан.
— Не, чакайте. Искам да си изясним нещо. — Сали застана пред Каси и я погледна в очите. — Каза, че господин Брансуик е убил Джефри… Не е възможно. Онази нощ дори не беше в Ню Салем. Нямаше го и когато бяха извършени другите убийства.
— О, беше там, но не се показваше пред хората — промълви Каси. Погледна Сали. — Не е нужно да присъства физически. Той е заклинател. Изпрати сила… тъмна енергия… и тя го направи. А може и да е обсебил нечие чуждо съзнание и да е използвал друг човек.
„Като Фей“, помисли си Каси мрачно. Между другото беше възможно Фей да е бутнала Кори по стълбите и да й е счупила врата, както и да е бутнала скала и да е предизвикала срутването, убило господин Фогъл. Възможно беше и да е подмамила по някакъв начин Джефри в котелното и да го е удушила. Трябвало е само да се промъкне зад него и да надене примката около врата му. Според съдебните лекари, и сам човек можеше да го направи.
— Какво значение има начинът? — попита уморено Каси. — Той го направи, това е важното. Наистина го направи, Сали, уверявам те. Той уби Джефри.
Сали се взираше в очите й, заядливото й лице беше на сантиметри от лицето на Каси. Поклати глава и се обърна.
— Съжалявам — каза Каси на гърба на ръждивата й коса. — И аз харесвах Джефри. Знам какво си мислиш. Че съм искала да ти го открадна или нещо такова. Не е така. Аз просто… бях много развълнувана на танците. За пръв път момчетата искаха да танцуват с мен.
— Да, бе, сигурна съм! — сопна се Сали, без да се обръща.
— Наистина. Така е, Сали — отвърна Каси пламенно. — В Калифорния нямах приятели момчета. Бях прекалено срамежлива. Дори не знам защо всички искаха да танцуват с мен тук. Сали… — Каси безпомощно се взря в стегнатите рамене на червенокосото момиче.
Сали бавно се обърна.
— Май не си се поглеждала в огледало — рече тя, но гласът й вече не беше толкова враждебен.
Каси преглътна сълзите, които щяха да прелеят от очите й.
— Поглеждала съм се, но не виждам нищо специално — отвърна тя. — Не съм искала да ти открадна Джефри. Бях поласкана, че ме покани на танц. Беше прекрасна вечер, всичко беше вълшебно и после… — Каси премести поглед от Сали към Логан и отново примигна. — Нямаш представа как се почувствах, когато разбрах, че е мъртъв. Бих направила всичко да заловя онзи, който го е сторил.
Логан пристъпи към нея, но резкият като бръснач глас на Порша го спря.
— Тя го прави! В момента използва вещерските си сили върху теб! Не ставай глупав, Логан!
Каси я погледна.
— Порша, за бога…
— Порша е права — отсече Джордан. — Ако я слушаме, ще ни изпързаля. Лъже от самото начало. — Извади металното нещо от огъня.
— Какво е това? — попита Каси.
— Желязо за жигосване.
Каси осмисли отговора му и се опита да запази малкото й останало самообладание. Джордан застана пред нея. Държеше дълъг прът, нажежен до червено от единия край. Не това изненада Каси, а въпросът му:
— Къде са инструментите на посветените? — попита той.
Каси се стъписа.
— Какво?
— Господин Брансуик ни каза — отвърна Порша с твърд глас. — Обясни ни, че те са източникът на силата ви и че ако ги унищожим, ще загубите всичко. Самият той иска да го направи, за да ви спре завинаги.