— Добра работа — обади се Сюзан някъде отстрани.
— Добре ли си? — обърна се Диана към Каси. Тя още излъчваше страховитата неземна аура.
Каси кимна.
— Вече бяхме тръгнали, когато се свърза с Адам — обясни Диана. — Лоръл видяла кола да кара бързо по „Кроухейвън Роуд“, а Адам усети, че нещо не е наред. Той намери колата им, но Радж проследи дирята ви през дърветата.
Каси кимна с благодарност. Не беше в състояние да говори.
— Каси е добре, така че няма да ви нараним — заяви Диана. — Ще вземем обаче това — тя вдигна пистолета на Джордан, сякаш беше отровна змия — и ще ви оставим тук. Гумите на колата ви са спукани. Можете да се приберете пеша.
Четиримата външни не казаха нищо. Сали още беше на земята и дишаше тежко. Ник държеше треперещия Логан за гърлото. Порша не смееше да мръдне от дървото. Джордан обаче привлече вниманието на Каси. Той гледаше Диана с неприкрита омраза, подобно на притиснато в ъгъла диво куче.
„Това никога няма да спре — помисли си Каси. — Ще ни намразят дори още повече. Ще направят нещо, ние ще си отмъстим и така до края на света.“
Импулсивно отиде до мястото, където лежеше на тревата, и му подаде ръка.
— Не е нужно да бъдем врагове — обясни тя. — Не може ли всичко да свърши сега?
Джордан я заплю.
Каси замръзна, толкова се изненада, че дори не се възмути. Досега никой не беше плюл по нея. Погледна шокирано протегнатата си ръка и я избърса в дънките си.
Какво се случи после, Каси разбра от Лоръл, защото беше свела поглед надолу. На мига Ник тръгна към Джордан, но първо трябваше да се отърве от Логан, а и Адам просто беше по-бърз. Той светкавично сграбчи Джордан за предната част на якето, вдигна го и го свали с един удар в лицето. Пламъците зад Каси се издигнаха на три метра височина. Джордан падна по гръб и притисна с две ръце носа си.
— Ставай — заповяда му Адам. Огънят бучеше и пращеше и изпращаше дъжд от искри в тъмната гора.
Ник вече беше до Адам. Лицето му беше безизразно и напълно спокойно, като на стария Ник.
— Недей, приятел, май му беше достатъчно — рече той и хвана Адам за ръката.
Джордан свали едната си ръка от носа си и Каси забеляза кръвта.
— Тя е лъжкиня. Ще се убедите — изскимтя той, местейки поглед между Каси и Адам.
За миг Каси си помисли, че Адам ще го удари отново. Той обаче се обърна, сякаш забравил за съществуването на Джордан. Изглежда не забелязваше и Ник. Хвана ръката на Каси, онази, която Джордан заплю, обърна я с дланта нагоре и я целуна.
Каси си помисли, че някой бързо трябва да се намеси.
— Трябва да ги вържем — предложи Мелани. Спокойният й замислен глас прокънтя на поляната. — Или поне трима от тях. Да оставим един да ги развързва, докато се отдалечим.
— Нека не е много стегнато — обади се Диана. Докато връзваха Джордан, Логан и Сали, тя заби камата с бялата дръжка в земята до Порша. — Можеш да ги освободиш, когато си тръгнем. Не се и опитвай да вървиш след нас — предупреди я тя. Така или иначе Порша едва ли щеше да го направи, очите й бяха широко ококорени.
Диана проследи погледа й до огъня, който все още приличаше повече на запален варел бензин, вместо на лагерен огън, и се обърна към Каси.
— Би ли го отслабила малко? Мисля, че ги стреснахме достатъчно.
Каси, която нямаше нищо общо с разгорелия се огън, измънка нещо нечленоразделно и бързо отиде да провери въжетата на Сали.
Сали я погледна с края на окото си и й каза, без да движи устни:
— Грешах за теб.
Каси се взря в нея изненадано, но не каза нищо и се наведе сякаш да провери въжетата около китките й.
— Може и да си права за Брансуик — призна Сали, все така шепнешком. — Ако е истина, ми е мъчно за теб. Той смята да направи нещо на девети. Тогава има пълнолуние или нещо такова… и смята да действа. Дотогава иска да има инструментите.
— Благодаря — промълви Каси и стисна ръката на Сали зад гърба й.
Изправи се, когато Диана каза: „Да вървим“.
Когато си тръгнаха, Каси незабелязано бутна Адам с лакът.
— Ти ли разпали огъня? — попита тя.
— Какво? О! — Пламъците стихнаха и огънят придоби обичайни размери. — Май да — призна той.
Вървяха през гората. Лоръл и Дебора уверено ги водеха сред тъмните дървета, а Радж подтичваше край тях. Пред цялото време Каси си мислеше за Ник.