— Ами Джефри? — попита Диана.
Каси сви рамене.
— Не знам как Шон го е завел в котелното…
— Като е казал, че ти си там, може би — вмъкна Лоръл.
— … успял е някак и може да се е промъкнал зад него и да го е удушил с въжето… Не, Шон е прекалено нисък. О, не знам как го е направил…
— Накарал е Лавджой да седне и да се наведе напред — предположи Ник с дрезгав глас. — Поне аз така бих направил, ако искам да удуша някой по-висок от мен. Вижте, тъмната енергия е била в Шон и може да му е вдъхнала нечувана сила. Може някак да е успял да му наниже примката и да го провеси на тръбата.
На Каси й прилоша.
— Вярно е… Нито Шон, нито Джефри бяха в залата малко преди убийството. После изведнъж Шон се появи на дансинга и дойде право при мен. Аз избягах в котелното… и намерих Джефри.
— Май трябва да говорим с Шон — каза Диана.
— Не — заяви изненадващо категорично Адам. — Точно това не трябва да правим. Ако говорим с него сега, Черния Джон ще разбере, че знаем. Ако не казваме нищо обаче, ако играем играта и се правим, че нищо не подозираме, може да му пробутаме невярна информация. Ще му казваме лъжи и той ще ги предава на Черния Джон.
— Като например, че не знаем кога Черния Джон ще действа — предложи Дебора и тъмните й очи заблестяха. — Или че се ужасяваме от Черния Джон… Или че не знаем какво да правим с инструментите… че не сме подготвени…
— Или че сме се скарали помежду си — допълни Лоръл. — Че не можем да се разберем и сме в задънена улица.
— Да! А всъщност ще сме готови за него. В колко часа е затъмнението, Мелани? — попита Адам.
— В шест и четирийсет вечерта. Точно тогава трябва да се появи обвита в сенки луна.
— Обвита в сенки луна — повтори тихо Каси. — Май се сещам защо е избрал точно този момент. — „Самият той е сянка“ добави наум тя.
— А дотогава трябва да се правим, че сме объркани, ужасени и скарани — обобщи Мелани.
— Няма да е особено трудно — каза Сюзан и вдигна вежда.
— Трябва обаче да говорим с един друг човек — обади се Каси. — Без да издаваме тайните си. Някой от нас трябва да се срещне с Фей.
— Избираме теб — заяви Ник. — Няма по-подходящ за тази работа. — И той намигна на Каси, но някак мрачно.
— Имаме нужда от теб.
— Сигурно — отвърна лениво Фей, оглеждайки се в огледалото. Тя пробваше различни прически — завиваше косата си на тила, хващаше я високо горе или на врата. Каси не беше влизала в стаята на Фей от нощта, в която беше направила пръстен от червени камъни около кристалния череп и беше освободила тъмната енергия, убила Джефри. Стаята беше разкошна и пищна както винаги: тапетите с тучни пълзящи цветя, леглото с възглавничките, стерео уредбата е най-различни скъпи екстри. Котетата вампири на Фей се увиха за пореден път около глезените на Каси.
Този път обаче атмосферата беше различна. Червените свещи бяха махнати от тоалетката и на тяхно място имаше купища листове. Върху леглото до безжичния телефон стоеше пейджър. Работен тефтер лежеше пред огледалото, а пръснатите наоколо дрехи бяха внимателно подбрани за ролята на секретарка, която Фей играеше напоследък.
Стаята беше наситена с напрежение. Начин на живот, тип А. Приличаше повече на Порша, отколкото на Фей.
— Предполагам познаваш Порша Бейнбридж. Тя и Сали ме отвлякоха преди два дни — започна Каси.
Фей й хвърли развеселен поглед от огледалото.
— Сигурна съм, че е било достатъчно само да отвориш малката си красива уста и да извикаш. И татко щеше на мига да ти се притече на помощ.
Каси се опита да скрие отвращението си.
— Не искам неговата помощ — преглътна тя.
Фей сви рамене.
— Може би по-късно.
— Не, Фей. Няма да има по-късно. Не искам да го виждам повече. Ако знаеш, че съм била отвлечена, значи знаеш и какво търсеха. Намерихме инструментите на посветените. — Каси наблюдаваше отражението на Фей в огледалото, но сега тя се завъртя и я погледна в очите. — Те ти принадлежат — изрече отчетливо тя. — Ти си водач на сборището. Сборището обаче ще се бие с… Черния Джон.
— Дори не можеш да изречеш името му. Не е толкова трудно. Тате, татко, татенце. Наричай го както искаш, той едва ли ще има нещо против…
— Не ме слушаш, Фей! — почти извика Каси. — Държиш се направо нелепо…
— О, тя знае сложни думи!