— … а нещата са сериозни! Убийствено сериозни. Той убива хора. Само това може да прави, Фей, да мрази и да убива. Сигурна съм. Усещам го. Теб само те баламосва.
Фей присви златисти очи. Вече не изглеждаше толкова весела.
— Познавам те от достатъчно време, Фей. Много пъти искрено те мразех. Никога обаче не съм си представяла, че ще се превърнеш в нечия стенографка. Помниш ли, веднъж ме попита дали искам на гроба ми да пише: „Тук лежи Каси. Тя беше… добра“? Е, ти искаш ли на твоя да е гравирано: „Тук лежи Фей. Тя беше чудесна секретарка“?
Една от ръцете на Фей — ноктите й все още бяха дълги, но напоследък лакът й беше розов, а не аленочервен — стискаше силно тоалетката. Челюстта й беше стегната и тя гледаше втренчено златистите си очи в огледалото.
Пулсът на Каси се ускори.
— Преди, като те погледнех, виждах лъв. Черно-златист лъв. Сега виждам… — тя сведе поглед към краката си — … котенце. Мацето на някакъв богаташ.
Зачака напрегнато. Може би… може би… връзката, която беше възникнала помежду им по време на церемонията със свещите, щеше да бъде достатъчно силна. Може би Фей беше достатъчно горда, достатъчно независима…
Очите на Фей срещнаха нейните в огледалото. После поклати глава. Лицето й беше безизразно, устните — стиснати.
— Знаеш къде е изходът — каза тя.
Котетата се заплетоха в краката на Каси, когато се обърна да си ходи, и тя усети острите им като бръсначи нокти.
„Не“ заповяда им тя със съзнанието си и усети как котетата замръзнаха и дръпнаха назад уши. Вдигна ги и ги хвърли на леглото на Фей.
После си тръгна.
— Да й дадем време до девети — предложи Диана. — Може да промени мнението си.
— Може — отвърна Каси, но в гласа й нямаше много надежда.
— Да изчакаме и Шон до девети — каза Адам.
Следващите седем дни в училище минаха без неприятности. Проблеми имаха само помежду си.
В гимназия „Ню Салем“ членовете на клуба си говореха, само за да се скарат един с друг. Така и не отпразнуваха рождените дни на Лоръл на първи и на Шон на трети декември. Според отчаяната Диана, с нито един от двамата не можело да се говори и организирането на тържество било невъзможно. Каси виждаше как ги гледат, чуваше слуховете и знаеше, че бяха успели. Опита се да се държи, доколкото е възможно, като старата Каси — срамежлива, мълчалива, плашлива или притеснена. Ролята й беше чужда, беше като стара кожа и нямаше търпение да се отърве от нея. За момента обаче, бяха заблудили Шон. Успяха дори да хвърлят прах в очите на Фей.
— Чух, че с Ник сте скъсали — обърна се Фей към нея един ден в коридора. Златистите й очи бяха топли и доволни.
Каси се изчерви и отмести поглед.
— И като гледам, клубът никак не го бива без мен — продължи Фей, буквално мъркайки от удоволствие.
Каси се сви.
— Може да дойда някой път… За следващото честване на пълнолунието например. Ако изобщо ще правите нещо.
Каси вдигна рамене.
Фей излъчваше самодоволство.
— Ще се забавляваме зверски — заключи тя. — Помисли си.
Когато Фей се отдалечи, Каси видя Сали Уолтман на поста си в коридора. Приближи се към нея възможно най-незабелязано.
— Готови сме за девети, както ни каза — промълви Каси. — Би ли направила още нещо за нас?
Сали се огледа неспокойно.
— Той кара всеки да следи всеки. Никой не е в безопасност…
— Знам, но ако на девети направи нещо необичайно, нали ще ни кажеш? Когато започне да действа? Моля те, Сали. Всичко, което ти разправих за него, е истина.
— Добре — съгласи се Сали и хвърли поглед наоколо. — Върви си, моля те. Ще се опитам да ти пратя съобщение, ако науча нещо.
Каси кимна и бързо се отдалечи.
Утрото на девети беше сиво и ветровито. В такива дни на Каси й се искаше да се сгуши пред камината. Вместо това обаче си сложи топли дрехи — дебел пуловер, ръкавици, яке. Нямаше представа срещу какво щяха да се изправят, но искаше да е готова за екшън. В раницата, при тетрадките за училище, сложи и Книгата на сенките.
Излизаше от часа по френски, когато Сали й пресече пътя.
— Ела с мен, ако обичаш — нареди червенокосото момиче с рязък заповеден тон и Каси я последва в празния кабинет на медицинската сестра наблизо. Сали веднага смени тона. — Ако ме хванат с теб тук, с мен е свършено — прошепна напрегнато тя, с поглед, забит в матовото стъкло на вратата. — Слушай сега: чух Брансуик да говори с приятелката ви Фей. Ти може би ще знаеш за какво става въпрос, но аз нищо не разбирам. Обсъждаха някакъв инцидент на моста… Щели да закарат празен училищен автобус и кола или две коли. Той каза: „Трябва да горят само около час. Дотогава водата ще се е вдигнала достатъчно“. Имаш ли представа за какво става въпрос?