— Нещо такова би блокирало пътя към континента — рече Каси бавно.
— Да, но защо? — попита нетърпеливо Сали.
— Не знам. Ще разбера. Сали, може да се наложи да ти предам нещо. Ела в столовата на обяд.
— Добре, но там не можем да говорим. От онази нощ на поляната Порша ме гледа странно… Мисля, че подозира нещо. Братята й бяха полудели и тя не повярва и на дума от онова, което каза за Брансуик. Ако ме хване с теб, съм мъртва.
— Ще си мъртва, ако не говоря с теб — отвърна й Каси. — Хайде, върви. Ще изляза след малко.
Каси отиде до старата сграда по естествени науки тичешком. На втория етаж я чакаха останалите членове на клуба без Фей и Шон — те не знаеха за срещата. Планът беше да отвлекат Шон веднага след обяда, независимо дали бяха научили нещо повече за плановете на Черния Джон.
— Все пак разбрахме нещо ново — едва промълви останалата без дъх Каси и седна на една щайга. — Слушайте. — И им разказа онова, което Сали й беше споделила.
— Е, това обяснява всичко — обади се Дебора, когато Каси приключи. — Току-що видях как той и Фей излязоха от училище, а секретарката каза, че нямало да са тук целия следобед. Отиват да разбият училищния автобус. Яко.
— Но защо? — попита Каси. — Очевидно иска да блокира моста, но какъв е смисълът?
Отговори й Адам. Той седеше до Дъг и притискаше една от слушалките на уокмена му към ухото си.
— Прави го — обясни той, — за да не може никой да напусне острова. Току-що включиха извънредни новини. Помните ли урагана, за който говорят от два дни? Онзи, който застрашаваше Флорида, но зави на север и още е в Атлантическия океан?
Повечето заклатиха отрицателно глави — напоследък не се интересуваха особено от новините. Мелани обаче каза:
— Мислех, че е обикновена тропическа буря.
— Да, бяха казали, че ще се разпръсне в океана. Вижте, знам това-онова за ураганите. Този не трябваше да е голяма заплаха, защото се очакваше да завие на североизток при нос Хатерас. Обикновено така се случва, когато ураганът се сблъска с ниското налягане в района. Всички обаче знаем какво става в противен случай. — Адам огледа мрачно клуба и този път само Каси не кимна. — Ако ураганът не се обърне при нос Хатерас, идва право тук — поясни Адам. — Както през 1938 година и другият преди няколко години… През седемдесет и шеста.
Настъпи пълна тишина. Каси огледа лицата в тъмната стая.
— Господи! — прошепна замаяно тя.
— Да — потвърди Адам. — Ветрове със скорост 240 км/ч и стени от вода, високи по 12 метра. Все още твърдят, че ураганът ще се обърне. По радиото споменаха, че ще остане далеч от бреговете, но… — Той отново огледа многозначително всички. — Искате ли да се обзаложим?
Лоръл скочи.
— Трябва да спрем Черния Джон. Ако блокират моста, всички на острова ще са в опасност.
— Прекалено е късно — рече кратко Дебора. — Той вече е тръгнал, забравихте ли? Видях го преди десет минути.
— И не всички ще са в опасност, а всички ще са мъртви — заяви Мелани. — Ураганът предния път само е закачил Ню Салем, но този може да го унищожи.
Каси погледна Адам.
— Колко бързо се движи?
— Не знам. Може да се движи с 80 или със 120 км/ч. Ако не смени посоката си при нос Хатерас, ще предупредят за опасност… Тогава обаче ще бъде прекалено късно, особено ако мостът е блокиран. Ще е при нас за седем-осем часа. Горе-долу.
— Когато настъпва затъмнението? — попита Каси.
— Може би. Или малко по-късно.
— Преди да удари тук, ще мине през Кейп Код и Бостън — прошепна Диана. — Ще убие много хора. — Изглеждаше слисана и зашеметена.
— Можем да направим само едно нещо — каза Каси. — Трябва да го спрем, преди да е достигнал сушата. Трябва да го накараме да се разпръсне или да се насочи към открити води или нещо такова. Може да се опитаме да го принудим той да го направи. Най-вече трябва да предупредим хората… да им кажем да се подготвят за урагана, както се прави по принцип…