— Трябва да се евакуират — рече сухо Адам, — което няма да е възможно и с лодки. Чуйте вятъра. — Той млъкна и Каси долови не само на вятъра, а и някакво трополене по закованите прозорци. Дъжд.
— Ако не могат да се махнат, да се окопаят — предложи Крис. — Готови ли сте за купон?
— Не е смешно — сряза го Ник.
Каси добави:
— Добре тогава… Кажете на всички. Всеки да направи каквото може. По-добре да се връщаме на „Кроухейвън Роуд“…
— С Шон — прекъсна я Адам. — Ще го взема и ще се срещнем у дома. Хайде, приятели.
Всички оставиха неизядения си обяд — с изключение на Сюзан, която сграбчи своя и побягна след другите — и се отправиха към сградата на училището.
14
— Така че трябва да тръгвате — обясняваше Каси, докато се опитваше да си поеме въздух. Говореше не само на Сали, а на всички в столовата. — Забравете училището, забравете всичко. Вървете. Махнете се от острова, ако можете. Ако ли пък не… направете каквото можете, за да се защитите. — Тя направи пауза. — Разберете, това е истина. Сали, кажи им.
Червенокосото момиче се взираше недоверчиво в Каси. То седеше на ръба на стола си, сякаш всеки момент беше готово да скочи и да избяга от това изчадие. После обаче, след един дълъг момент, тя кимна веднъж по-скоро на себе си, отколкото на другите. Пое си дълбоко въздух и се изправи.
— Добре, чухте я какво каза — прокънтя ясният й пронизителен глас. — Ще ни удари ураган. Всеки да каже, на когото може и той да предаде на други. Хайде, размърдайте се.
Едно момче стана.
— Снощи по телевизията казаха, че бурята изобщо няма да ни доближи. Тя откъде знае…
— Тя е вещица, нали? — изкрещя Сали дрезгаво. — Нима искаш да кажеш, че вещиците не знаят какво говорят? Те познават природата много по-добре, от когото и да е. Хайде!
— Сали, да не си се побъркала? — долетя тих ядосан глас от вратата на задната стаичка. Порша стоеше пред група ученици със значки. Лицето й беше побеляло от гняв. — Ти си дежурна…
— Вече не. Казах, размърдайте се!
— Това е против правилата! Ще кажа на господин Брансуик…
— Добре, сладурче — отвърна й високо Сали. — Ако успееш да го намериш! За последен път ви казвам, хора, действайте! Кого ще слушате? Нея или мен?
Дежурните зад Порша се поколебаха за момент, после всички заедно се подчиниха на Сали. Порша залитна, когато минаваха покрай нея. Оставиха я сама в стаичката. За последно Каси я видя застанала като вкаменена, бясна и напълно сама.
Сали започна да крещи инструкции на служителите в столовата и Каси си тръгна. Когато обаче стигна до вратата, двете се спряха за миг и се спогледаха от двете страни на помещението.
— Ще се справите ли? — попита Сали. Каси разбра, че пита за всички. За целия кръг.
— Да.
— Хубаво. Късмет.
— И на теб. Довиждане, Сали.
„Тази размяна на любезности не беше кой знае колко оригинална“, помисли си Каси, докато бягаше към паркинга да се срещне с Диана. Обаче бяха сключили примирие. Вещица и външен. Беше повече от примирие.
„А сега — продължи да разсъждава тя — трябва да забравя за тях… за всички външни. Сали ще се погрижи за своите хора, аз трябва да се погрижа за моите.“
Вече валеше проливен дъжд и ставаше все по-зле, когато с Диана завиха по „Кроухейвън Роуд“. Вятърът залюля колата на Диана, когато спираха на алеята пред къщата на Адам. Зад тях спря джипът на Адам.
— Водят Шон — съобщи Каси, след като погледна назад. С Диана побързаха да помогнат.
Ник и Дъг държаха дребното момче на задната седалка. Избутаха го грубо към вратата. По подобен начин братята на Порша се бяха отнесли с Каси. Изглеждаше някак неуместно. Шон беше много дребен, но тогава Каси забеляза блестящите му, стрелкащи се във всички посоки черни очи.
— Веднага му вземете хематита — рече тя.
Ник вдигна пуловера на Шон и откри гравираната катарама на колана му, която Каси беше забелязала още първата седмица в училище. Адам го откопча и го хвърли на пода. Приличаше на мъртва змия.
— Къде е другият камък? — попита Ник грубо.
Шон се опитваше да се освободи, пъшкаше и въртеше очи. Трите момчета трябваше да го хванат и ако Крис, Дебора и Лоръл не се бяха появили точно в този момент, може би щеше да се измъкне. Заедно, момчетата и Дебора успяха да съблекат пуловера и ризата му. Под тях, там, където другите членове на кръга бяха носили аметисти, Шон криеше малка кожена торбичка. Адам внимателно я изсипа и хематитът на Каси падна от нея.