И Диана, която разбираше какво е да си лидер, кимна.
Каси се обърна, преди да види Диана да плаче.
— Вие стойте тук — обърна се тя към всички. — Докато изляза. Всичко ще бъде наред. Имам инструментите на посветените, забравихте ли? — После тръгна към къщата. Пироните в тежката дървена врата бяха забити така, че да оформят спирали и диаманти. Те сякаш излъчваха по-силна червена светлина от дървото. Вратата се отвори пред нея и тя влезе вътре. Всичко тук беше леко замъглено, приличаше на червена холограма, но изглеждаше достатъчно реално. Кухнята беше почти като кухнята на баба й. Беше празна. Съседната стая също. Тясно, виещо се стълбище започваше от другия ъгъл на стаята.
Каси тръгна по стълбите и си помисли, някак странно развеселено, колко неуместен е железният фенер на стената. Той излъчваше студена, призрачна, червена светлина, малко по-ярка от самата къща. Стъпалата бяха стръмни и сърцето й биеше бясно, когато ги изкачи.
Първата малка спалня беше празна. Както и втората. Оставаше само голямата стая над кухнята.
Каси тръгна към нея, без да се колебае. На прага забеляза, че червеното сияние тук беше по-силно, като повърхността на затъмнената луна.
Продължи напред.
Той беше вътре. Беше толкова висок, че главата му почти докосваше неравния таван. Излъчваше чисто зло. Изражението му беше победоносно и жестоко. „В чертите му — помисли си Каси — се забелязват очертанията на черепа.“
Спря и го погледна.
— Татко — започна тя, — дойдох.
— С твоето сборище — допълни Черния Джон. — Гордея се с теб. — Протегна ръка към нея, но тя се направи, че не я забелязва. — Успя да ги доведеш много изкусно — продължи той. — Радвам се, че проявиха достатъчно разум и те избраха за водач.
— Това е само временно — вметна Каси.
Черния Джон се усмихна. Впери поглед в инструментите на посветените.
— Отиват ти — рече той.
Каси усети как стомахът й бавно се сви панически. Всичко се случваше според плановете му, това се виждаше. Тя дойде и носеше инструментите, които беше търсил толкова дълго, освен това беше на негова територия, в неговата къща. И се страхуваше от него.
— Не е нужно да се страхуваш, Касандра — каза той. — Не искам да те нараня. Може да не се караме. Имаме една и съща цел. Да обединим сборището.
— Нямаме една и съща цел.
— Ти си моя дъщеря.
— Не съм част от теб — изплака Каси. Играеше си с емоциите й, търсеше слабите й места. А с всяка минута ураганът се приближаваше все повече и повече към сушата.
Каси отчаяно търсеше начин да отвлече вниманието му и забеляза нещо зад високия мъж.
— Фей — каза тя. — Не те видях, застанала си в сянката му.
Фей пристъпи възмутено напред. Беше облечена с черна копринена рокля и беше като негативен образ на Каси — тя също беше с диадема, гривна и жартиер. Вирна гордо глава и впери в Каси изпълнени с омраза златисти очи.
— Двете ми кралици — промълви нежно Джон. — Тъмнина и светлина. Двете заедно ще управлявате сборището…
— А ти ще управляваш нас? — прекъсна го Каси рязко. Черния Джон се усмихна отново. — Умните жени позволяват на мъжете да ги управляват.
Фей не се усмихваше. Каси я погледна косо.
Черния Джон явно не забеляза.
— Искаш ли да спра урагана? — обърна се той към Каси.
— Да, разбира се. — Точно затова беше дошла, да чуе условията му. И да се опита да намери слабото му място. Каси зачака.
— Тогава и двете трябва само да се закълнете. С кръв, Касандра. Познаваш тези клетви. — Той протегна ръка към Фей, без да я поглежда. Фей впери за миг поглед в ръката, после се протегна и извади камата от жартиера. Ножът с черната дръжка, който използваха за очертаване на кръговете по земята. Черния Джон го вдигна, после сряза собствената си длан. От раната бавно се процеди тъмночервена кръв.
„Както с Адам — помисли си Каси хаотично и сърцето й ускори ритъм. — Както когато се заклехме с Адам.“
Високият мъж протегна камата към Каси. Когато тя не пристъпи да я вземе, я подаде на Фей.
— Дай й я — нареди той.
Фей взе камата и я връчи на Каси с дръжката напред. Пръстите на Каси бавно се обвиха около дръжката. Фей застана до Черния Джон.
— Това е само кръвна клетва, Касандра. Закълни се, че ще ми се подчиняваш и ще освободя урагана, ще го оставя да се върне в океана. После с теб можем да управляваме заедно.