Каси протегна ръка към диадемата, която се беше килнала настрани. Оправи я и погледна майка си в очите. Беше ужасно щастлива, че те вече не бяха празни, че виждаха и направо забрави да й отговори.
Гласът на Дебора долетя от коридора, уморен, но горд.
— Тя е наш водач. — А после добави: — Някой има ли аспирин?
— Е, очевидно не е само временно — заяви Лоръл, малко раздразнено. — Та ние все пак те избрахме.
— И ти се доказа — подкрепи я Дебора и отхапа голямо парче от ябълката, която стискаше с ръката без гипса.
Беше на следващия ден. Не бяха на училище заради дребни щети от урагана и изчезването на директора. Наслаждаваха се на нетипично мекото време като си бяха организирали пикник в задния двор на Диана.
— Но тогава ще имаме двама водачи — обади се Крис. — Или Фей вече не е избрана?
— Нищо подобно — заяви Фей смразяващо.
Мелани се размърда замислено, сивите й очи обмисляха нещо.
— И други сборища са имали по повече от един водач. Като първото сборище например. Помните ли, Черния Джон е бил само един от водачите. Ще бъдеш водач, заедно с Фей, Каси.
Каси поклати глава.
— Не и без Диана.
— Хайде сега! — възкликна Дъг.
Ник й отправи развеселен поглед.
— Диана може да не иска подобна чест — каза той.
— Не ме интересува — отвърна Каси, преди Диана да каже каквото и да е. — Няма да бъда водач без Диана. Ще напусна. Ще се върна в Калифорния.
— Вижте, не може всички да бъдете водачи — започна Дебора.
— Защо не? — попита Мелани и се изправи. — Всъщност идеята е добра. Ще бъдете триумвират. Както по римско време. Имали са трима управници.
— Диана може да не иска — повтори Ник с възходяща интонация, сякаш задаваше въпрос. Каси обаче стана и отиде до нея притеснено.
— Ще се съгласиш, нали? — попита тя. — Заради мен?
Диана я погледна, после огледа и останалите членове на клуба.
— Да, отговори! — насърчи я Дъг.
— Три е хубаво число — добави Лоръл и се усмихна дяволито.
Фей въздъхна тежко.
— О, защо не? — измрънка тя и погледна встрани.
Диана вдигна очи към Каси.
— Добре — рече тя.
Каси я прегърна.
Диана отметна кичур светла коса на гърба си.
— Имам една задача за теб — обърна се към Каси тя. — Вече си водач, Каси, но никой друг не може да го направи. Би ли отишла да изровиш кутията, която ти дадох в Нощта на Хеката?
— Кутията от ритуала на доверието? Време ли е да я изровим?
— Да — отвърна Диана. — Време е. — Погледна Мелани и Мелани закима, очевидно посветена в тайната.
Каси премести объркано поглед от едната към другата, но после слезе по пътя да вземе кутията, придружена единствено от подскачащия зад нея Радж. Беше прекрасно да се разхожда сама и да знае, че нищо няма да й се случи. Започна да копае в пясъка до голямата скала, където беше заровила кутията, и накрая я издърпа. Океанът проблесна към нея.
Занесе кутията в къщата на Диана, задъхана от разходката, и й я подаде.
— Какво има вътре? Още инструменти на посветените? — попита Дъг.
— Вероятно е нещо момичешко — предположи Крис.
Диана се наведе над кутията със странно изражение.
— Не си я отворила — обърна се тя към Каси.
Каси поклати глава.
— Е, сигурна съм, че не си — каза Диана. — Знаех, че няма да го направиш. Но исках ти да го разбереш. Както и да е. Това е твое. Онова, което е вътре, също. То е подарък. — Диана издуха сухия пясък от капака и подаде кутията на Каси.
Каси й отправи изпълнен със съмнение поглед и тръсна кутията. Тя изтрополя тихо, сякаш вътре имаше нещо малко. Погледна отново Диана. После колебливо, едва ли не уплашено, я отвори.
Вътре имаше само едно нещо. Малък овален камък, бледосин, със сиви спирали и пръснати навсякъде малки кристали, които проблясваха на слънцето.
Халцедоновата роза.
Всичките й мускули се стегнаха, но очите й останаха спокойни и тя погледна Диана. Не знаеше какво да направи или да каже. Не разбираше. Сърцето й обаче биеше лудо.
— Твоя е — повтори Диана и после, тъй като Каси продължи да стои неподвижно, се обърна към Мелани. — Може би ти трябва да обясниш.
Мелани прочисти гърлото си.
— Ами… — започна тя и погледна Адам, който стоеше неподвижно като Каси. Не беше казал почти нищо през цялата сутрин и сега гледаше Диана безмълвно и втренчено. — Ами… — повтори Мелани. Адам все още не искаше да я погледне, така че тя продължи. — Когато Адам ни разказа как сте се запознали — обясни тя на Каси, — той обясни, че между вас имало връзка… нещо като сребърна нишка. Помниш ли?