Когато обаче те трите — Мелани, Каси и Диана (Диана така и не пусна ръката й, докато изминаваха краткото разстояние до номер четири), влязоха в къщата, сърцето на Каси се сви. Пралелята на Мелани беше жена с тънки устни и сериозни очи. Тя ги покани мълчаливо в гостната на първия етаж. Един поглед към призрачната фигура на леглото беше достатъчен да накара кръвта на Каси да се смрази.
— Мамо? — прошепна тя, макар и да знаеше, че отговор няма да последва.
Господи, майка й изглеждаше млада. Дори по-млада от обикновено. Плашещо неестествено млада. Сякаш на леглото лежеше някакво момиченце с тъмна коса и големи невиждащи черни очи, което слабо приличаше на госпожа Блейк. Непозната.
Не някой, който щеше да помогне на Каси.
— Не се тревожи, мамо — прошепна Каси и се отдалечи от Диана, за да сложи ръка върху рамото на майка си. — Всичко ще се оправи. Ще видиш. Ще оздравееш.
Гърлото я заболя. После усети как Диана нежно я побутна да си вървят.
— И двете преживяхте много — обърна се Мелани към тях, след като излязоха. — Ние ще се оправим с лекаря и полицията, ако се наложи. С Каси се наспете.
Другите от сборището чакаха на улицата и закимаха одобрително при думите на Мелани. Каси погледна Диана и тя също кимна.
— Добре — рече Каси. Гласът й прозвуча слабо и дрезгаво и тогава осъзна колко е уморена… смъртно уморена. Същевременно й се виеше свят и цялата сцена пред очите й приличаше на сън. Беше прекалено странно да стои тук в малките часове на нощта и да знае, че баба й е мъртва, майка й — в шок, и че няма дом, в който да се прибере. Въпреки това на улицата нямаше възрастни, нямаше хаос — само членовете на кръга и зловещо спокойствие. Да, наистина, защо нямаше никакви родители? Все някой трябваше да е усетил, че става нещо.
Къщите на „Кроухейвън Роуд“ обаче стояха затворени и мълчаливи. По пътя за къщата на Мелани, на Каси й се стори, че видя у Сюзан да угасва лампа, а в дома на Хендерсън някой да дърпа завеса. И да имаше будни възрастни, те не искаха да се замесват.
„Сами сме“ помисли си Каси. Диана обаче беше до нея. Виждаше и високия силует на Адам под светлината на фаровете на паркираните коли на членовете на сборището. Тяхната близост беше достатъчна на Каси, за да усети прилив на сили.
— Утре трябва да поговорим — рече тя. — Имам да ви казвам много неща. И те засягат всички. Баба ми ги каза точно преди… преди да умре.
— Може да се срещнем по обяд на плажа… — започна Диана, но дрезгавият тембър на Фей я прекъсна.
— Не, не можем. Сега аз решавам къде ще се срещаме. Забрави ли?
Фей беше отметнала гордо глава назад, диадемата със сребърния полумесец блестеше върху черната й коса. Диана отвори уста, после я затвори.
— Добре — съгласи се Адам непривично спокоен, после излезе от светлината на фаровете и застана до Фей. — Ти си водачът, така че казвай. Къде ще се срещнем?
Фей присви очи.
— В старата сграда по химия, но…
— Добре. — Адам не я изчака да довърши и й обърна гръб. — Ще ви закарам — каза той на Диана и Каси.
Фей изглеждаше бясна, но тримата вече се отдалечаваха.
— Между другото, Диана… Честит рожден ден — извика тя жлъчно след тях.
Диана не отговори.
3
— Джасинт! Вътре ли си? Джасинт! — Каси примигна на силната светлина. И преди беше влизала в тази стая. Приличаше на кухнята на баба й… но беше някак различна. Стените на кухнята бяха неравни и мръсни, а тези изглеждаха гладки и чисти. Огнището на баба й беше силно опушено с годините, а това изглеждаше почти ново и имаше малко по-различна форма. Металната кука, на която закачаха котлите, блестеше.
Беше стаята от съня й. Онзи, който сънува последния път, когато спа в къщата на Диана. Седеше в абсолютно същия нисък стол. Този сън обаче явно продължаваше от там, докъдето беше стигнал предишният.
— Джасинт, да не спиш с отворени очи? Кейт е тук! Очакване и възбуда изпълниха Каси. Кейт. Коя беше Кейт? Без дори да знае защо, тя се изправи и осъзна, че е облечена с рокля, дълга до върховете на чистите й брокатени обувки. Книгата на сенките с червената кожена подвързия падна от скута й на земята.
Обърна се по посока на гласа, към мястото, където трябваше да е задната врата на къщата на баба й. Там обаче очевидно беше главният вход, от който струеше светлина и се очертаваха два силуета. Единият беше висок и приличаше на изображенията на пуританските жени от гравюрите в историческите книги. Другият беше по-дребен, с лъскава коса.