Каси не можеше да види лицата им, но дребната фигура протегна нетърпеливо ръце към нея. Каси посегна да ги хване, пристъпи и… сънят се смени. Беше тъмно и се чу измъченият вик на разцепващо се дърво. Солени пръски опариха лицето й и очите й напразно се напрегнаха да видят в тъмнината.
Корабът потъваше. Загубено. Всичко бе загубено. И инструментите на посветените бяха загубени… засега.
Само засега обаче. Яростна решителност изпълни Каси и я задави гняв. Когато ледената вода заля краката й, сънят започна да избледнява. Опита се да го задържи, но той се стопи и промени; тъмната бурна нощ отстъпи място на тъмната тиха стая на Диана.
Беше будна.
Изпита нелогично облекчение, че е жива.
Не беше много тъмно. Утрото прозираше през завесите и беше оцветило стаята в сиво. Диана спеше спокойно до нея. Как беше възможно да е толкова спокойна след всичко, което се беше случило тази вечер? След тайната, която беше научила за най-добрата си приятелка и гаджето си? След като загуби мястото си на водач на сборището? Как въобще можеше да спи? Тъмните мигли на Диана обаче не помръдваха и на лицето й нямаше и следа от огорчение.
„Толкова е добра. Аз не бих могла да съм толкова добра“, помисли си Каси. „Не и цял живот да опитвам.“ Самата близост на Диана я караше да се чувства по-добре.
Каси знаеше, че повече няма да може да заспи. Облегна се на дъската на леглото и се замисли.
Господи, беше доволна, че се разбраха с Диана. И с Адам… Каси се страхуваше дори да мисли за Адам, притесняваше се от болката, която щеше да изпита. Макар и наистина да я заболя, когато си го представи, не беше непоносимо и отровата на ревността и гнева се беше стопила. Искрено искаше той и Диана да бъдат щастливи. Беше различен човек, не онази Каси, която кипеше от безсилие, че не може да го има през последните шест седмици.
Беше извършила много странни неща. Толкова много, че вече не знаеше коя е. „Не мога да повярвам“, помисли си тя. „Крадох тикви с Крис и Дъг в Салем. Прогоних кучето, което нападна Крис. Аз не съм такава. Играх на «Доставчика на пици» с Фей. Позволих на Дебора да ме качи на щурия си мотор… Е, последното не беше чак толкова лошо.“
Повечето от нещата, които беше направила през последния месец, всъщност не бяха никак лоши. Лъжите, измамите и угризенията обаче бяха непоносими. Някои от промените дори бяха за добро. Беше се сближила с Дебора и Сюзан и беше разбрала горе-долу как разсъждават братята Хендерсън. Дори си мислеше, че разбира Ник по-добре. А и беше намерила сила у себе си, за която не подозираше. Сила да тръгне след сянката на гробището — Черния Джон, след смъртта на Джефри, сила да покани момче на танц, сила да се изправи срещу Фей.
Само се надяваше силата да й стигне да посрещне идните дни.
Каси не беше стъпвала в старата сграда по естествени науки от онзи ден, когато Фей я беше подмамила и я беше притиснала до стената през първата й седмица в училище. Беше същата мрачна и нестабилна постройка, която помнеше. Нямаше представа защо Фей държеше да се срещнат тук. Знаеше само, че това беше територия на Фей и че плажът се смяташе за територия на Диана.
Беше странно да види Фей в ролята на Диана — Фей беше застанала пред кръга и всички бяха вперили погледи в нея. Днес беше с обичайните си дрехи — черен клин и пуловер на червени и черни ивици. Тайнствената аура на водач обаче все още я обгръщаше. Докато крачеше, звездните рубини проблясваха на светлината от процепите на закованите с дъски прозорци.
— Доколкото помня, Каси поиска тази среща. Имала да ни казва много неща… Нали така, Каси?
— Искам да знаете какво ми разказа баба, преди да умре — отвърна спокойно Каси, гледайки Фей право в очите. — Преди Черния Джон да я убие. — Ако очакваше Фей да се стресне, остана разочарована. Златистите очи под гъстите мигли бяха все така безразлични и арогантни. Очевидно Фей нямаше да поеме отговорност за действията на Черния Джон, макар именно тя да беше помогнала за освобождаването му.
— Наистина ли беше Черния Джон? — усъмни се Сюзан и постави пръст с изящно оформен маникюр на съвършената си устна, сякаш мисленето беше ново и трудно упражнение. — Наистина ли беше там?
— Наистина беше там. Наистина е тук — потвърди Каси. Сюзан не беше толкова глупава, колкото се правеше, и понякога имаше изненадващи прозрения. Каси я искаше на своя страна. — Излезе от могилата на гробището. Мисля, че там беше гробът му. Когато занесохме черепа на гробището и освободихме тъмната енергия, му дадохме сила да се върне.