— От мъртвите? — попита нервно Шон.
Преди Каси да успее да отговори, Мелани каза:
— Не е възможно могилата да е гробът на Черния Джон, Каси. Съжалявам, но няма начин. Прекалено съвременна е.
— Знам. Това обаче не е първият гроб на Черния Джон. Дори не съм сигурна, че изобщо е имал гроб през XVII век. Едва ли, ако е умрял в морето… — няколко души се спогледаха уплашено, но Каси почти не им обърна внимание. — Няма значение, това не е гробът му от онези дни, а от 1976 година.
Лоръл наливаше билков чай от един термос и разля горещата течност по пода. Фей замръзна.
— Какво? — озъби се тя. Дори Диана и Адам, изглежда, се смутиха и се спогледаха. Подкрепата обаче дойде от неочаквана страна.
— Просто й позволете да разкаже историята — рече Дебора. Беше пъхнала палци в джобовете на дънките си. После бавно тръгна към обърнатата щайга, на която седеше Каси, и застана до нея.
Каси си пое дълбоко дъх.
— Усетих, че има нещо странно, когато видях всички онези гробове. Гробовете на вашите родители. Всички са починали през 1976 година. Диана каза, че имало ураган, но нещо не се връзваше. Искам да кажа… защо само родители бяха загинали? По-късно разбрах и че всички сте се родили само няколко месеца по-рано. Имало е много новородени и все някое от тях е щяло да умре, ако ураганът е бил обикновен. Да не говорим колко странно звучи, че всички сте родени в рамките на един месец.
Каси се поотпусна, макар да й беше трудно да говори пред толкова хора, вперили погледи в нея. Поне днес очите им не блестяха от неприязън и подозрителност. Само Фей изглеждаше враждебно настроена и стоеше с кръстосани на гърдите ръце, а котешките й очи бяха присвити.
— Разбирате ли, обяснението всъщност е много просто — продължи Каси. — Черния Джон се завърнал с последното поколение, с поколението на родителите ни. Никой не го познал и баба каза, че никой никога няма да разбере как е успял да се върне, но е бил Черния Джон. Опитал да направи сборище от родителите ни. Те били малко по-големи от нас.
— Родителите ни? — попита Дъг и се подсмихна. — Стига, Каси, това е лудост. — Още хора се засмяха, а израженията на всички бяха или скептични, или притеснени, или открито подигравателни.
— Не, чакайте — обади се Адам въодушевено. — Това би обяснило някои неща. Знам, че съзнанието на моята баба се лута постоянно между минало и настояще, но тя беше казала някои неща за родителите ми… Че децата били създали сборище… Всичко се връзва. — Синьо-сивите му очи заблестяха напрегнато.
— Има и нещо друго — намеси се отново Дебора и погледа Ник. — Бабата на Каси каза, че майка ми е щяла да се омъжи за таткото на Ник, но че Черния Джон я накарал да се омъжи за баща ми. Това обяснява защо мама откача, ако някой дори само спомене думата „магия“ и защо звучи някак виновно, когато обяснява как с възрастта Ник все повече заприличвал на баща си. Всичко се връзва.
Каси погледна Ник — той както винаги беше застанал встрани от всички, в един тъмен ъгъл. Беше забил поглед в пода и очите му сякаш дълбаеха дупка в него.
— Да, възможно е — промълви той толкова тихо, че Каси едва го чу. Зачуди се какво има предвид.
— Обяснява и защо се карат постоянно. Родителите ми, имам предвид — добави Дебора.
— Всички родители се карат — сви рамене Крис.
— Всички родители тук са оцелели след връщането на Черния Джон — рече Каси. — Живи са, защото не са отишли да се бият с него. Баба каза, че след раждането на единайсетте бебета за един месец, родителите ни са осъзнали какво всъщност е намислил Черния Джон. Искал е сборище, което да контролира напълно. Искал е сборище от деца, за да може да ги моделира, докато растат. Вие, приятели… — кимна Каси към всички — е трябвало да бъдете неговото сборище.
Членовете на клуба се спогледаха.
— Ами ти, Каси? — попита Лоръл.
— Аз съм се родила по-късно. Кори също, както знаете. Не сме били част от плановете на Черния Джон, били сме обикновени деца. Вие обаче е трябвало да сте негови. Той е нагласил всичко.
— Онези родители, на които това не им харесвало, отишли да се бият с Черния Джон — вмъкна Дебора. — Убили го, запалили го, изгорили и къщата на номер тринайсет, но загинали. Оцелели са само страхливците, които си останали по домовете.