— Преди час бомбата ти уби едно младо момиче на име Джоан. Нейната карма бе да се жертва за другите, за да плати грешките си от предишния живот. Сега ти трябва да платиш за това, че я уби — заяви Тод.
Суи разтри врата си и се разсмя.
— Разбирам. И ти трябва да измиеш кръвта с кръв, така ли?
— Преди да умреш, разкажи ми за убийството на сестрата на Нелсън Бърлин.
Той сви вежди.
— Преди да умра? Не забравяме ли нещо, малки воине? Да допуснем, че сте успели да минете покрай пазачите до стените, но ако през следващите пет минути не ме видят на тенискорта, моите хора ще разберат, че нещо не е наред. И това ще означава, че не аз, а ти ще умреш.
Ухиленият Бенджи пристъпи отдясно на Суи и насочи пистолета към чатала му. Мъжът се облегна назад в стола си.
— Знаеш, че ще го направя — изсъска младежът.
Суи кимна. Една вена започна да пулсира в слепоочието му.
— Да, знам, че ще го направиш.
Бенджи отстъпи назад и смъкна магнума.
— Изпей си песента, човече.
Времето отвън се промени внезапно и неестествено. Сякаш падна нощ. Слънцето изчезна, а птиците, очевидно търсещи подслон, полетяха диво край малката сграда. Лек дъждец забарабани по прозорците. Бързо последва силен вятър. Стъклата на прозорците задрънчаха.
Мрежата на корта се откъсна от единия стълб и се повлече по корта като дълго, сиво знаме. От линиите се надигна тебеширен прах и се завъртя във въздуха заедно с опадалите листа и парченца хартия. В бунгалото настана тишина. Двамата мъже и двете момчета гледаха към прозорците или нагоре към покрива, върху който заудряха едри капки дъжд. В бунгалото стана студено. Само Тод прие спокойно странната промяна на времето.
С очи, вперени в тавана, Суи започна разказа си:
— Нелсън Бърлин изнасилил и убил сестра си. Станало е в Китай към края на войната с Япония. Баща ми, кръстникът ми и китайското правителство са променили фактите около убийството й според желанието си. И според нуждите си.
— Някой е бил наказан за престъплението — напомни му Тод. — Кой е бил?
— Един американски мисионер, Томас Сървис. Решен да принуди сестра си да му се подчини, Бърлин прострелял Сървис. Раната била сериозна, но не фатална. В болницата постоянно тъпчели Сървис с успокоителни и така му попречили да разкаже какво се е случило в действителност. И американското, и китайското правителство търсели бързо разрешение на тази доста объркана работа. Баща ми и кръстникът ми измислили такава история, която като че ли задоволявала всички засегнати. Всички, без господин Сървис. Една сутрин го взели от болницата и го екзекутирали. Казвали са ми, че цялата работа не продължила повече от пет минути.
— И оттогава Нелсън Бърлин работи за Триадата — отбеляза Тод.
— Подариха му живота в замяна на някои услуги. Правителството на генералисимус Чанг и нашата организация разбраха колко ценна е една такава уговорка. Ти разбираш, малки воине, че без нашата помощ Нелсън Бърлин никога нямаше да постигне такива успехи. Ние сме главен инвеститор в неговите компании. Това помага на него, помага и на нас.
— Забогатявате за сметка на госпожица Бърлин и господин Сървис.
Суи сви рамене.
— Двамата искаха да служат на Китай. Може да се каже, че го правят, тъй като нашата организация представлява по-голямата част от Китай и винаги ще бъде така. Млади човече, сериозно ли вярваш, че ще можеш да накажеш Бърлин за нещо, което се е случило толкова отдавна?
Изтрещя гръмотевица. В далечината блесна светкавица и дъждът забарабани по бунгалото толкова силно, сякаш бе градушка. Уплашеният Амандо наведе глава към ракетата си и се помоли да види отново жена си. Даже Бенджи престана да се усмихва. Но потупа Суи с магнума по рамото, защото искаше да се увери, че някой в стаята е по-уплашен от него.
— Познай какво, човече. Не мисля, че някой ще ни види да излизаме от тук в този порой. Ти как мислиш?
Мъжът затвори очи. Опитваше се да се пребори с мигрената. Това, разбира се, беше немислимо. Но в същото време не можеше да се отрече — синът на Ди Палма предварително знаеше за бурята. Така бе. Иначе нямаше да запази такова самообладание. Ето защо и сега излъчваше ледено спокойствие, каквото не бе виждал у друг човек, освен у кръстника си.
Суи се разгневи. Щеше да умре от ръцете на едно дете. Шибано дете. Смешно, да. Невероятна ирония на съдбата!
Той изкрещя, скочи от стола и хукна към вратата.