Тод грабна от пода дървената ракета на Амандо и хукна след него. Суи стигна до вратата, отвори я и изскочи навън. Момчето го следваше по петите. Бурята и мракът ги погълнаха.
Бенджи и Амандо гледаха как дъждът се излива през отворената врата, как влиза в бунгалото, измокря килима, полираната масичка и изправения кантар. Две минути по-късно Тод се върна, като влачеше с една ръка мокрия и окървавен труп на Суи. С другата стискаше дървената ракета, по която бяха полепнали човешки косми и кръв.
Амандо се обърна и повърна.
Бенджи не се отдръпна. Погледна към Суи, после към Тод.
— Карма — прошепна.
Тод кимна.
С Бенджи зад волана и ужасения Амандо на задната седалка до Тод мерцедесът почти стигна до порталната врата. Точно тогава една светкавица улучи бунгалото и то пламна.
20.
Ню Йорк
През онази мартенска утрин, една седмица преди да се предаде на ФБР, детектив Грегъри ван Руутън спря своето БМВ модел 1984 на манхатънското Уест Енд авеню. Отвори шофьорската врата и повърна върху току-що посадения бряст пред училището за индивидуално образование на Уест Сайд, чиято годишна такса възлизаше на 7000 долара.
Няколко минути държа глава между коленете си, питайки се дали да продължи към центъра, за да се изправи пред съда в десет часа, или да се върне у дома. В момента беше гроги, повдигаше му се, главата му се цепеше, а сърцето му туптеше лудо. Гукането на гълъба, кацнал на тротоара до него, му звучеше като резачка, пусната на пълен ход. Беше изтощен както никога.
Наслади се на един уикенд с наркотици и луд секс с Тароко, тайванска певица, която остана няколко дни в апартамента му на Ривърсайд Драйв. Тя наближаваше трийсетте, дребна жена с широка, чувствена уста, дълга черна коса и бледовиолетови паяци, татуирани от вътрешната страна на бедрата й. Носеше сини контактни лещи.
Бяха любовници от шест месеца. От мига, в който видя Тароко, Ван Руутън твърдо реши да я притежава. Но след като успя, той получи нещо много повече. Тя веднага се превърна в източник на цялото му удоволствие и болка. За пръв път в живота си разбра какво е да обичаш и да те нараняват.
Миналата вечер в апартамента му те се натряскаха с качака, бразилски ром, който не можеше да се пие, без да се смеси с плодов сок. Тароко донесе четири бутилки от Рио де Жанейро, където изнесе няколко концерта. Ромът беше невероятен. От него Ван Руутън стана твърде енергичен, рефлексите му бяха страхотни и се чувстваше по-потентен от всякога. Не можеше да си спомни колко пъти двамата с Тароко си играха на „скрий наденичката“.
По едно време взеха барбитурати, за да се поуспокоят. После дойде време за дрогиране. По предложение на Тароко напълниха наргилето с бразилски ром и от това кокаинът придоби изумителен вкус. Удоволствие, което не може да се опише. С никоя жена Ван Руутън не бе препускал толкова лудо.
Баща му го наричаше дебелоглав глупак, човек, прокълнат да притежава животински сексуален нагон. Старото татенце имаше право. Той наистина беше всичко това, че и повече. Беше красив, очарователен, твърде безразсъден към собственото си благополучие и нетърпелив с онези, които не можеха да го догонят.
Баща му беше силен и властен човек, който смяташе свободолюбивото си единствено дете за горчиво разочарование. И двамата се страхуваха един от друг. С времето този страх се превърна в тиха, трайна омраза. И двамата усещаха, че някой ден тя ще се разрази.
Приятният външен вид и чарът му винаги превръщаха Ван Руутън в център на вниманието, нещо, за което баща му му завиждаше и никога не му прости. Още от раждането си момчето получаваше всичко, което поиска, като манипулираше жените, независимо дали те бяха детегледачки или роднини, съученички или непознати. Когато порасна, беше сигурен в себе си само когато направляваше или контролираше хората. Ако манипулациите избухнеха в лицето му, нека да бъде така. Трябваше да постигне своето на всяка цена.
Тери, втората му съпруга, го бе оправдала, споделяйки една мъдрост:
— Ти си скорпион. Би предпочел да се ужилиш и да умреш, отколкото да позволиш на някой друг да те убие.
Точно така, скъпа Тери.
Баща му беше хладнокръвен, алчен негодяй, а майка му — снобка, фанатично обсебена от бриджа, благотворителните балове и републиканците от дясното крило на партията. Ван Руутън израсна, разчитайки единствено на себе си. Междувременно научи нещо от родителите си — мъжете вземат каквото искат, а жените вземат всеки боклук, който им дадеш.