Не го интересуваше нито колежът, нито светът на бизнеса. Последното, което му се искаше, бе да стане един от безличните хора. Имаше нужда от отдушник за неудържимата си енергия. Имаше нужда от непрекъснати предизвикателства, нещо, което никога няма да е тъпо, което ще ангажира острия му ум, ще му предлага постоянно действие и всички жени, които пожелае.
Затова стана ченге. С времето обаче откри, че подземният свят е по-вълнуващ. Винаги можеше да превключи скоростите на емоциите си и да остави само стъпки и облак прах. Ван Руутън направи точно това, когато откри, че в подземния свят има повече вълнения, свобода и секс.
Не се изненада, когато научи, че баща му от години пере пари от наркотици. Старецът винаги си е бил голям лицемер. Престъплението бе логично продължение на всекидневното поведение на Нелсън Бърлин в света на бизнеса.
Ван Руутън бе разведен два пъти. Разтури и двата брака с изневери и злобна откровеност. Втората му съпруга не се зарадва особено, когато го чу да казва, че да бъдеш мил всеки ден с един и същи човек означава да нарушиш душевното си спокойствие. Дотогава тя смяташе, че е способна да прощава безкрайно. Осемнадесет месеца с него я излекуваха от това заблуждение.
Според него бракът убиваше любовта. Изискваха се твърде много усилия, за да се получи. Той никога не се задоволяваше с една жена, а и не можеше да се чувства отговорен за нечие чуждо щастие. Удоволствието от любовта се криеше в разнообразието. Бракът бе зареден капан за мъже, които се хващаха в него, търсейки любов.
Преди да се срещне с Тароко, не забелязваше разлика между жените. Вярно, че преди да се запознае с нея, страдаше от лоши симптоми на „жълта треска“, преследваше предимно азиатки. Но Тароко беше нещо специално и при всякакви обстоятелства щеше да привлече вниманието му. Фантазираше си как пълната й уста прави невероятни неща с малкия му приятел. А погледът й беше толкова пронизващ, че беше трудно да я гледаш в очите.
Косата й беше фантастична. Ван Руутън се възбуждаше още като я видеше. Синьо-черна и зашеметяваща, тя бе лъскав орнамент, който приличаше на комбинация от нощно небе и слънце. Господи, колко дълга беше. Фантазираше си тя как отпуска коси върху гърдите му. Точно това се случи три часа след като се запознаха. Тя притежаваше повече сексуална енергия дори от него и също като него следваше първичните си инстинкти. Или влизаш в живота й от самото начало, или се отказваш въобще.
Запознаха се на едно събиране в Китайския квартал, организирано от хората на Лин Пао. Като певица, която пътуваше по цял свят, тя бе естествен куриер на Черния генерал. Той финансираше кариерата й и се говореше, че й е любовник. Пао си падаше по певиците и в този случай Ван Руутън разбираше защо.
Преди да се срещне с Тароко, той не поддържаше тесни контакти с Черния генерал. Даваше му информация за свидетели, подслушване, надзор, приближаващи проверки и процеси. Правеше го за пари и за удоволствие. Когато азиатката се появи в живота му, тя го помоли да върши повече неща за Триадата. И той се съгласи, правейки го единствено заради нея.
Стана куриер. Пренасяше парите на Триадата до Европа и Карибските острови. Сплашваше свидетели и укриваше доказателства. Крадеше документи на разузнаването и убиваше враговете на Лин Пао. Не отказваше нищо на Тароко, защото за него нямаше живот без тази жена. С нея се чувстваше по-жизнен от всякога. Тя го хвана в мрежата си. Той престана да различава доброто от злото.
Междувременно тя даваше на Ван Руутън цялото сексуално удоволствие, за което някога си беше мечтал. Когато не бяха заедно, той понякога й изневеряваше. Но настояваше Тароко да му бъде вярна. Тя се опълчи срещу това.
— Никога няма да бъда само твоя — заяви. — Приеми ме такава или се разкарай от живота ми.
За него вече беше късно да направи това. Той я желаеше, а когато пожелаеше нещо, той трябваше да го има. Планът му беше да остави нещата така, докато не я убеди да му се подчинява. Остана с нея, като отказваше да приеме мисълта, че може би живее с празни надежди. Остана и постоянно бе измъчван от ревност, едно съвсем ново чувство за него.
Ненавиждаше мисълта, че споделя Тароко с някой друг. Когато посещаваше Тайван, тя оставаше при Лин Пао и Ван Руутън я обвиняваше, че спи с кучия син. Тя отричаше и го уверяваше, че връзката им е строго делова. Домът й се намираше в Хонконг, но когато посещаваше Тайван, й излизаше по-евтино да отседне при стария си покровител. Освен това не можеше да обиди Пао, като откаже гостоприемството му.