Ван Руутън подозираше, че тя лъже. Но не каза нищо — единственият начин подозренията му да не се превърнат в обвинение. Опитваше се да осмисли нещата, като си казваше, че за защитата и влиянието на Пао трябва да се плати някаква цена. С нейния външен вид и силата на Черния генерал сделката беше неизбежна. Живееха в груб свят. Едно момиче трябваше да оцелее по някакъв начин.
Като се върна от Бразилия, тя му разказа как един осемдесетгодишен генерал й предложил шепа смарагди, ако седне гола в купа сладолед и се изходи, докато той я наблюдава. Докато разказваше това, тя се смееше и се закле, че е отказала на стария генерал заради неприятната му кожа. „Боже — помисли си ревнивият Ван Руутън, — не й позволявай да ми се присмива.“
Седнал зад волана на беемвето, той вдиша дълбоко и разтри слепоочията си. Каза си: „Погледни нещата разумно, момче, просто не си добре. Твърде болен си, за да отидеш където и да е“. Федералният съд беше на половин час път, а когато стигнеше там, сценарият включваше цял ден да дава показания и да се среща с правителствения прокурор. Нямаше начин.
Случаят в съда. Той и партньорът му, детектив Олонзо ла Вон, се бяха обединили с ФБР, за да спипат някакви немити, скапани рокери от Ню Джърси и да конфискуват амфетамини за десет милиона долара. По време на разследването Ван Руутън изчука жената на шефа на рокерите — нещо, което Ла Вон възприе като грешка.
„Няма да помогне на обвинението“ — заяви му. „Че кой ще каже — попита го Ван Руутън. — Моите устни са запечатани, а ако кучката отвори уста, нейният старец ще й прати задника на другия край на света. Оставаш само ти, партньоре.“
Не че Ла Вон, тридесет и шест годишен, едър чернокож с червена коса, си нямаше своите малки тайни. И той като Ван Руутън получаваше заплата от Черния генерал. Така си позволи да си купи закрита яхта. Прекарваше много от уикендите си, кръстосвайки морето с малката си приятелка от Пуерто Рико, докато госпожа Ла Вон си мислеше, че води война срещу наркотиците.
Спорът приключи с това, че Ла Вон изгледа партньора си със злобен харлемски поглед и го нарече „глупав шибаняк, който си търси белята“. „Само заради това, че не си влюбен, недей да хвърляш говна към луната“ — отговори му Ван Руутън.
Ван Руутън се огледа в огледалото на беемвето си. Боже, колко грозен беше! Изглеждаше така като че го бяха сдъвкали, изплюли и смачкали. А се чувстваше още по-зле. Мамка му, щеше да се върне в апартамента си и да се обади, че е болен. Тароко го чакаше. След няколко часа сън веселбата можеше да продължи.
В края на седмицата тя трябваше да отиде в Атлантик Сити, където пееше три дни в едно елитно казино и за това получаваше сто хилядарки. Тароко беше нещо повече от звезда. Тази жена бе цяла вселена. Ла Вон можеше и сам да се справи с делото на рокерите.
Ван Руутън извади салфетки от жабката и избърса устата си. После взе огледалните слънчеви очила от таблото и си ги сложи. И тогава забеляза, че една мускулеста чернокожа жена в униформа на медицинска сестра надзърта в колата му.
Тя съпровождаше дребен старец с воднисти очи и цирозни петна по плешивата му глава. Двамата се бяха приближили по тротоара. Старецът се държеше за яката ръка на сестрата като че от това зависеше животът му. Сестрата бе забелязала болнавия Ван Руутън в беемвето и отиде да го погледне.
Той се усмихна, излъчвайки достатъчно искрена топлота и нежност, за да спечели доверието й. Тя също му се усмихна, разкривайки едрите си зъби, и се наведе по-близо до него. Грижата й за здравето му премина в усещане, което тя вече не можеше да контролира. Ван Руутън й обясни:
— Малария. Виетнам. Отивам на преглед. — Да бе. Точно така.
Квадратното ебонитово лице на сестрата, почти закрито от широките й ноздри, се натъжи.
— Мога ли да направя нещо за вас?
Ван Руутън поклати глава.
— Ще се оправя, като стигна до болницата. Трябват ми само няколко таблетки хинин, това е всичко. С хапчета светът става по-добър. Винаги го казвам.
Тя се изкиска, сложи ръка върху едрата си гръд, а старецът се държеше за другата й ръка и гледаше към входа на училището, но не виждаше нищо. Изведнъж болката в главата на Ван Руутън го накара да се изправи. Боже, каква болка! Сега трябваше да е в леглото, не да си говори глупости на улицата с някакъв призрак, чийто задник бе достатъчно голям, за да си има собствен адрес.
Махна за сбогом, затвори вратата и подкара към къщи, за да изненада Тароко.