Ван Руутън каза на Тароко:
— Защо трябваше да се чукаш с този кльощав задник в моя апартамент?
Тя се усмихна.
— И аз обичам опасностите. Това е общото между нас, забрави ли? Не приемай живота толкова сериозно, Грегъри.
— Ще ми кажеш ли защо Лин Пао ти е наредил да ме хванеш на въдицата си? Мислех, че кучият син ми вярва.
— Ти си гвелио, чужденец. Външен човек. Никой китаец няма да ти се довери. Може да ти се струва, че си един от нас, че си приет в клуба. Но грешиш. Моят приятел не вярва на никого. Струваше му се, че трябва да се обвържеш с него повече. Да приемем, че на този етап съществува съвсем малка вероятност да го предадеш, без да предадеш самия себе си.
— Разбирам. Значи през цялото време сте ме използвали. И ти, и той, всички.
— Както вече казах, плащаха ти добре. Освен това ти цял живот използваш хората. Особено жените. Който вади нож, от нож умира.
Ван Руутън мразеше хората да се будалкат с него. Адски го мразеше. „Отмъщение — помисли си той. — Още тук и сега. Ще има и доста остатъци за Черния генерал.“
Той се усмихна.
— Вие жълтурите го казвате по друг начин. „Ако плюеш срещу вятъра, плюеш в лицето си.“ А ние казваме: „Каквото си надробил, такова ще сърбаш“.
Тароко се облегна назад и му се усмихна.
— Грегъри, я се съблечи и ще направим една тройка. Обожавам тройките.
Джойдийп поклати глава:
— Не, не, не. Аз трябва да тръгвам. Благодаря за всичко.
Ван Руутън го спря.
— Нека да ти задам един въпрос, Джойдийп. Какво ме съветваш да направя — да ти пръсна мозъка или да ти прострелям топките?
— Не разбирам, сър. Тя ме покани да се кача тук.
Грегъри се усмихна:
— Имам една идея. Вие двамата ще продължите. Ще се държите така, все едно че мен ме няма.
Тароко се надигна.
Той насочи 38-калибровия към главата й.
— Сериозно говоря.
Лицето й се напрегна.
Той кимна:
— Точно така, мамче. Искам вие двамата с Джойдийп да се чукате до несвяст. От време на време ще ви казвам какво да правите. И вие ще го правите или аз ще се побъркам ужасно.
Отстъпи към гардероба, пресегна се към най-горната лавица и извади от там фотоапарат.
— Време за шоу, момчета и момичета.
Заповяда им да започват. Те не помръднаха, но той отиде до леглото и ритна индиеца в крака. Просълзеният Джойдийп се отдръпна от него и обърна лице към Тароко, която гледаше свирепо към Ван Руутън. Въпреки това тя извади бурканче мед от нощното шкафче, положи нежно индиеца по гръб върху леглото и изля мед върху дланта си.
Остави бурканчето и разтърка длани, като не сваляше очи от американеца. Хвана с лепкавите си ръце увисналия пенис на Джойдийп и бавно го завъртя напред-назад. Обърна се и престана да гледа детектива, когато взе члена на индиеца в устата си. Гърлото на Ван Руутън пресъхна.
Но ги накара да се чукат по всевъзможни начини и фотографира всичко. Няколко пъти ерекцията на Джойдийп спадаше, но магическият език на Тароко отново го включваше в играта. Тя изнасяше представлението си с мрачно спокойствие, понякога се държеше така, сякаш Ван Руутън го нямаше. Един-два пъти той почти се възбуди, но си наложи да се държи твърдо. Беше време да си разчисти сметките с китайката.
Четиридесет и пет минути по-късно им заповяда да престанат. Тя едва успяваше да контролира гнева си. Ледената принцеса не обичаше да я унижават. Е, много зле в такъв случай.
След като избърса уста с опакото на ръката си, Тароко хвърли една възглавница по Ван Руутън. Той я отклони и каза:
— Палаво момиче. — После посочи снимките, които бе закачил на гардероба. — Когато тези снимчици тръгнат по света, ти ще станеш много известно момиче. Телефонът ти няма да престава да звъни. Ако някой иска да разбере дали наистина си толкова добра, колкото на снимките, накарай го да ми се обади. Ще ти дам страхотна препоръка.
Очите й блеснаха иззад сълзите и тя извика:
— Ти и баща ти. И двамата сте болни. Когато Пао научи какво си ми сторил, ще ти се иска никога да не си се раждал.
Ван Руутън се усмихна.
— Знам всичко за връзката на баща ми с Пао. Стара новина, моето момиченце. Ние със стареца никога не говорим за това ’щото просто не си говорим. Така ни харесва и на двамата.