— Нищо не знаеш, по дяволите! — възрази тя. — Как си мислиш, че Пао е успял да обвърже баща ти?
— С пари. По същия начин, по който е обвързал и теб.
— О, така ли? Добре, мисля, че е време да научиш истината за Нелсън Бърлин. Знаеше ли, че е изнасилил и убил сестра си?
Той поклати глава и не повярва на нито една дума от това, което чу.
— Лъжеш — извика.
— Така ли? И как си представяш, че един китаец може да контролира такъв важен американски бизнесмен? Това си е твой проблем, господин Ван Руутън. Никога не искаш да повярваш в неприятните истини.
Тароко му разказа за връзката на баща му и Лин Пао. Детективът слушаше тихо и когато тя свърши, той каза:
— Знаех, че моят старец е правил доста мръсотии в живота си, но никога не съм смятал, че е стигнал толкова далеч.
Тя се усмихна лукаво и победоносно.
— Има много неща, които не знаеш. Полицията може би те следи, знаеш ли това? Мислиш се за толкова умен, за толкова желан от жените, за толкова специален. Е, не си такъв. Правиш грешки. Пилееш пари, обиждаш хората, пиеш твърде много, говориш твърде много. Лин Пао следи колко грешки ще направиш и ако реши, че полицията е твърде близо до теб, тогава…
Тя прекара показалец по гърлото си.
Ван Руутън леко се олюля, но световъртежът му мина бързо. Усещаше пулса в гърлото си. Ръцете му трепереха, затова ги скри зад гърба си. После затвори очи, пое си дълбоко дъх и отново си отвори очите. Пак беше спокоен. Готов да се захване за работа.
Докато Тароко и Джойдийп го наблюдаваха, той сложи фотоапарата на нощното шкафче заедно с купчината снимки, после извади пистолета от колана си. Вдигна възглавницата от пода и притисна дулото о нея. Тароко впери пронизващия си поглед в него за секунда и едва не припадна.
— Няма да посмееш — каза тя. — Не и с мен.
Ван Руутън стреля два пъти в главата на Джойдийп. После коленичи на леглото, приближи се бавно до хленчещата Тароко, тъпчейки дългата й коса. Разплака се, притисна възглавницата в гърдите й и натисна спусъка три пъти.
21.
Ню Йорк
Малко преди да се съмне Ди Палма излезе от спалнята си и влезе в малка стаичка в края на коридора. През прозореца се виждаше как слънцето се издига над Бруклинския мост. Март беше към края си. От една седмица беше пролет, но замръзналият сняг още стоеше по первазите, а студеният вятър виеше по улиците отдолу.
Той включи осветлението и примигна от внезапната промяна. Стените бяха отрупани с великолепна колекция от самурайски мечове — дайто, дълги мечове; вакизаши, средно дълги мечове; тантос, къси мечове. В малки кутии или в стъклени витрини бяха изложени японски щитове, яки, лъкове и украсени дръжки на мечове и ками. Ди Палма дойде тук, за да остане сам и да помисли.
Беше си възвърнал силата, беше се научил да използва лявата си ръка чрез кендо. Мечът се сливаше с него. Имаше талант за кендо и ескрима, но не се задоволи само със съвършената си техника. Изучи историята на самурайския меч и историята на хората, които го бяха изковали, както и на онези, които се бяха били с него.
Колекционираше мечове и пътуваше до Япония да изследва оръжия. Написа книга за японските мечове и за изработката им. Така се утвърди като американски авторитет по темата. Американските антиквари, частните колекционери и даже някои японци търсеха мнението му за автентичността на мечовете. Ди Палма бе поканен да говори в колежи, пред бизнесмени и други групи, интересуващи се от японската култура. Някои го наричаха експерт по мечовете, а това му напомни предупреждението на баща му. „Когато станеш експерт — казваше старецът, — преставаш да мислиш.“
Ди Палма потрепери в малката стаичка и вдигна яката на халата си. Разбираше защо е погълнат изцяло от мечовете и другите оръжия. Беше прекарал живота си в борба срещу измамата и предателството; беше му трудно да е открит пред хората. Подозренията му към света като цяло превърнаха полицейската работа в логичен избор на професия. Бойните изкуства бяха просто допълнителен метод за самозащита.
Но с времето бойните изкуства го научиха на много неща, не само да се бие добре. Той разбра значението на традицията, колко е важно продължаването на историята и културата, нещо, което баща му смяташе, че трябва да направят със семейното сицилианско наследство. Чрез изучаването на кендо и самурайските мечове започна да разбира, че миналото пази ценностите си за настоящето. Бойните изкуства го научиха колко важно е да търси и да открива, да използва изкуството и мисълта на всички времена.