Выбрать главу

— Казаха ми, че са били в къщата на Суи. Някак си са го накарали да признае, че Бърлин е изнасилил и убил собствената си сестра. Очевидно Пао и правителството на Чанг са покрили всичко. След като ми разказаха това, Тод и Бенджи нямаха настроение да продължават разговора.

— Защо Чарли Змията ще признава нещо такова?

Ди Палма поклати глава.

— Не знам. Всъщност знам. Тод го е принудил. По един или друг начин, но го е принудил.

— Ами Джоан. Защо трябваше да умре?

— Според Тод това е карма. Тя му е била робиня преди четиристотин години. Нуждаела се само от едно дело, с което да изкупи греховете от предишните си животи. Като се е жертвала за хората в самолета, тя веднага се е съединила с боговете. Тод казва, че сега е свободна.

— Бедното момиче. Но ако не беше тя, самолетът щеше да падне в океана и ти щеше да умреш. Мисля, че това е истинската причина, поради която тя замина с теб за Манила. Тод не спомена за това, защото не искаше да се почувстваш виновен. Обикновено идваш в тази стая, когато си в настроение да размишляваш върху състоянието на Вселената. Сега какво те притеснява?

— Ван Руутън.

Тя потрепери в ръцете му. Ди Палма поклати глава.

— Мислех за онази китайска певица, с която той ходеше. Тя е изчезнала. Мисля, че той я е убил.

Жан го погледна.

— Грег се мисли за по-умен от всички ни — каза той. — Заради това толкова харесва китайците. Обожава ума им и мисли, че им е равен. А не е. По дяволите, никой не е, ако трябва да си говорим истината. Как можеш да превъзхождаш най-старата цивилизация на земята?

— Франк — прекъсна го тя, — даже да признае, че я е убил, той пак няма да отиде в затвора. Той е информатор и те имат нужда от него. Сам си ми разказвал за някакви престъпници, които избили много хора и не останали нито ден зад решетките, защото били важни свидетели срещу някакъв друг тип.

— Да, но пропускаш нещо. Грег се забавлява, като води с един на нула. В този момент му е достатъчно да знае, че се е измъкнал, след като е убил ключов играч в тази малка игричка. Той е нарушил правилата и сега е изпълнен с това неповторимо усещане за сила. По-късно сигурно ще иска да се похвали, но не сега. Сега му е достатъчно, че знае нещо, което ние не знаем.

— Кажи ми нещо — помоли то Жан. — Ако Грег е такова леке, защо никой не го е забелязал досега? Аз успях да го хвана само за две седмици.

— В този град полицейската работа е свързана с много политика. Трябва да угаждаш на най-различни групи. Кметската канцелария, губернаторската канцелария, чернокожи, гейове, латиноамериканци, евреи. От първия си ден едно нюйоркско ченге тръгва по въже и само Бог може да му помогне, ако се подхлъзне и падне. За да оцелееш, трябва да си умен, да имаш късмет, да имаш приятели по върховете. Ван Руутън оцеля толкова дълго, защото и трите неща работеха в негова полза. — Поклати глава. — Виждал съм хора, които си затварят очите за всичките мръсотии на този тип. Едната причина е, че той угажда на хората около себе си. Задържа ги върху въжето. Нещо друго — ченгетата не се предават един друг толкова лесно. Атакуват ни от всички страни, така че трябва да се поддържаме даже когато знаем, че другият полицай е черен като самия дявол. Ние срещу целия свят. Има ченгета, които никога няма да повярват, че Ван Руутън е направил нещо нередно. За тях той просто е бил подгонен от някакви розови комунистически либерали.

Жан кимна.

— Изглежда, че нашето момче Грег винаги си има кой да му се притече на помощ и да го спаси от кашите, които е забъркал.

— До сега. Искам да го изненадам с тази работа за Тароко и да видя реакцията му. Искам да разбере, че не се е измъкнал от това, че не е чак толкова умен, колкото си мисли.

— Преди да го срещна — каза Жан, — не знаех колко умения са необходими, за да можеш да лъжеш. Боже, ако умре утре, няма да пророня и сълза. Той е наранил много хора. Много хора. Между другото, какво прави Мартин Маки?

— Предполагам, че е добре. От няколко дни е във Флорида. Преди да се върне в Хонконг, ще мине през Ню Йорк. Говорихме няколко пъти по телефона, след като се върнах от Манила. Каза, че Анджела Рамос би била щастлива да разбере, че дискетата вече е в Америка.