Нещо страшно ставаше в имението. Франк го усети. Уплаши се. Но в момента беше зает. Майната й на бурята, която го измокри до кости. Трябваше да издържи в това надбягване. „Нефритовите орли“, пъхнали ръце под якетата, за да запазят оръжията си сухи, тичаха по-бързо. Профучаха край него и се приближиха до Тод. Ди Палма изостана и погледна през рамо.
Полицейските коли приближаваха.
Главният павилион
В мазето Лин Пао погледна към голата, стенеща Жан, прикована върху каменния под от четирима мъже, които държаха ръцете и краката й. Разкъсаният болничен халат лежеше до главата й. До всеки мъж на пода имаше касапски нож с дълго острие. Пао се наведе и взе един нож. Разбира се, че той щеше да направи първия разрез.
За няколко секунди вниманието му бе привлечено от дъжда, барабанящ по кепенците. Странно. В прогнозата за времето не споменаха за дъжд. Той даже каза за това на Нелсън Бърлин, който се страхуваше да лети в лошо време. Пао му обеща отлично време.
Сега погледна към Жан, чиято смърт бе обещал на кръщелника си.
Изведнъж жената на пода изпищя, после повика боговете на помощ. Виковете и отчаяните й молитви накараха всички в мазето, включително и Пао, да погледнат нагоре. Отвън няколко мъже изтичаха покрай прозореца на мазето с отчаяние, което можеше да се сравни с отчаянието вътре. Някой стреля. Бързо последва и още един изстрел. Кучетата не спираха да лаят. Един мъж изкрещя, че умира.
Пао стисна ножа, втурна се към прозореца и отвори кепенците.
Тигрите бяха свободни.
В големия двор Ди Палма, Тод и тримата членове на „Нефритовите орли“ стояха под проливния дъжд. Никой от петимата не помръдваше. Бяха като живи статуи, замръзнали на поста си. Трябваше да останат неподвижни, за да запазят живота си.
Франк усети как сърцето бие в гърлото му. Никога не беше виждал подобно нещо. И се надяваше никога да не го види отново. Наблюдаваше най-ужасяващата сцена в живота си.
Тигрите минаха на сантиметри от него и момчетата. Козината им беше потъмняла от дъжда. Извитите им нокти драскаха по паветата. Животните се движеха безшумно и грациозно, а неспокойните им зелени очи се стрелкаха наляво и надясно. Ди Палма и момчетата се втурнаха в двора и попаднаха точно сред тях. „Мъртъв съм“ — помисли си Ди Палма.
Тод им заповяда да останат неподвижни. Да не мърдат. И да не стрелят.
Край миниатюрното дървено мостче двама телохранители се паникьосаха и стреляха по животните. Но веднага изчезнаха под няколко ревнали тигри, които ги разкъсаха на парчета. После, също толкова тайнствено, окървавените зверове се присъединиха към другите животни в похода им към главния павилион.
Край сградата някои се плъзнаха по верандата и застанаха на пост. „Но това е невероятно!“ — помисли си Ди Палма. Другите тигри изчезнаха в къщата. Кой ги беше пуснал от клетките им? И защо отидоха в главния павилион, посоката на Ди Палма? Шибан късмет.
Уплашеният и разярен мъж вдигна лице към дъжда.
— Обичам те, Жан — извика. — Обичам те.
Чу клаксоните зад себе си. Полицията.
Тод вървеше към главния павилион. Към него.
„Нефритовите орли“ се поколебаха.
Бенджи тръгна пръв. Другите последваха водача си, най-напред по-бавно, после по-бързо. Ди Палма стисна здраво бастуна и пистолета си и закуцука след тях.
Тод бавно се качи на верандата на павилиона, спря и погледна тигрите. Индийският албинос, седнал край бамбуковото канапе, изрева дълбоко, но не се помръдна. Момчето влезе в къщата.
Ди Палма се движеше внимателно.
В павилиона изтичаха по тесен коридор, украсен с китайска калиграфия. Секунди по-късно влязоха в голяма стая, пълна с образци на азиатското изкуство. Франк замръзна. Отляво до него седеше дребен, тъмен тигър бали. Седеше под бирмански Буда от лакирано дърво. Тигърът погледна към него и оголи зъби. Мъжът отстъпи назад и стисна пистолета си.
Изведнъж трима въоръжени пазачи влязоха в стаята и откриха огън по „Нефритовите орли“. Две момчета паднаха. Ди Палма измъкна своя пистолет и стреля три пъти. С два изстрела улучи единия пазач в главата. Бенджи стреля с узито и уби другите двама.
Тигрите побесняха. Някои нападнаха легналите пазачи, другите злобно се насочиха към Ди Палма и момчето.
— Хвърлете си оръжията! — изкрещя Тод. — Веднага.
Баща му се подчини неохотно. Същото направи и Бенджи. Тигрите продължиха да ръмжат, но се отдръпнаха назад. Някои обаче продължиха да разкъсват убитите пазачи.