Ди Палма прегърна Жан.
— Той е мъртъв.
— Добре, тук няма да си спечелите приятели, това поне е сигурно. Аз ви предупредих. Казах ви, че е лесно да влезете, но ще ви е много трудно да излезете.
— Ти ли заповяда на полицаите да убият това момче? — Засраменият Дейв Стам дръпна шапката ниско над очите си.
Бърлин погледна към мъртвия „Нефритов орел“, после пак към Ди Палма.
— Да кажем просто, че обичам да си върша работата докрай. Онези тримата, които оставихте на самолета, също са мъртви. Някой бе нарекъл тайните „мръсни неща“ и аз съм съгласен с това. Струва ми се, че са нещо лично. Онова, което ти и приятелите ти знаете за мен, ще си остане тук.
— Искаш да кажеш, че ще ни убиеш? — попита Франк.
— Сбогом, господин Ди Палма, госпожо Ди Палма. — Бърлин погледна към Тод. — И на теб, млади господине. Ти си доста буйно момче. Вярвам, че светът ще е по-добре без теб.
Дейв Стам пристъпи напред и хвана лакътя на Бърлин.
— Мисля, че правиш грешка. Ди Палма не е някой глупак, когото ще забравят две секунди след смъртта му. Мисля, че трябва да поговорим за това, да постигнем споразумение с него.
Бърлин не погледна към шефа на охраната си.
— Стам, ти си безгръбначен като спагети. От сега нататък вече не работиш за мен. Не ми харесва това, че защитаваш Ди Палма.
— С него сме професионалисти. Знаем правилата на играта. Когато се сблъскаш с неразрешима ситуация, пускаш в действие юмруците. Решението на един проблем невинаги включва изчезването на човека.
— Сбогом, Стам. Приятно пътуване до Ню Йорк.
Той погледна към Ди Палма.
— Опитах, Франк. Нищо повече не мога да направя.
— Разбирам — отвърна той. После се обърна към Бърлин: — Преди ти и твоят взвод убийци да ни застреляте, имам нещо, което ще трябва да погледнеш.
— Нямаш нищо, което трябва да гледам, господин Ди Палма. Предлагам ви да се сбогувате.
— Всичко свърши — каза Франк. — Всичко, което се опитваше да скриеш, ще излезе на бял свят. Всичко. Затънал си в мръсотия чак до веждите и не забелязваш.
— Глупости, господин Ди Палма. Не ми харесва блъфирането ти за моите лични дела.
— Не блъфирам, Бърлин. Попитай Стам.
Дейв пристъпи напред и погледна Ди Палма.
— Франк е кораво момче. Не се харесва на всички, но едно е сигурно. Каже ли ти нещо, можеш да разчиташ на него. Ако ти каже, че си затънал дълбоко, по-добре си потърси голяма лопата.
Бърлин изпръхтя:
— Вир-вода съм от този дъжд. Мисля да вляза в колата и да изчакам полицаите да се оправят.
Стам му препречи пътя.
— Като нищо ще го направиш. Ти ми плащаш за съветите и ги получаваш, независимо дали ти харесват или не. Само че този път аз защитавам самия себе си. Искам да знам какво крие Франк, защото ако ти, господинчо, изгориш, и на мен ще ми затрепери под краката. А това не ми харесва, господин Бърлин. Изобщо не ми харесва.
Бърлин го изгледа продължително.
— Много добре. Още една минута няма да промени нещата. Господин Ди Палма, имате шестдесет секунди, за да направите чудо. Мисля, че последния път, когато това се е случило, в него са участвали трима източни мъдреци и една девица. Като говорим за това, вашата съпруга не може да се окачестви като чиста и неопетнена.
— Ако се бях чукала с брат си — обади се Жан, — може би щях да дорасна до твоето ниво.
По слепоочията на Бърлин се появиха червени петна. Насили се да говори спокойно:
— Останаха ви петдесет секунди, господин Ди Палма.
— Дейв, бръкни във вътрешния джоб на сакото ми — каза Франк. — Извади каквото намериш вътре. Не искам да ме застрелят при опит за бягство, преди да са изтекли петдесетте ми секунди.
Стам отиде до Жан, която още бе наметната със сакото на Ди Палма, и извади портфейла от вътрешния джоб.
— Има и лична карта — уточни репортерът.
Стам бръкна и извади картата.
— Какво е това?
Той посочи към Бърлин.
— Покажи му я.
Дейв се върна при господаря си. След като огледа портфейла и картата, Бърлин каза на Ди Палма:
— Е, притежаваш портфейла и картата на човек от тайванското разузнаване. Да не искаш да ми кажеш, че си увеличаваш доходите с джебчийство?
— Този портфейл и картата показват, че тайванското разузнаване е провело тайна операция в Америка и аз не мисля, че нашето правителство ще хареса това. Всъщност сигурен съм, че не им харесва. Което означава, господин Бърлин, че всичко това много ще се размирише, когато нашето правителство разбере.