Снежният леопард лежеше на една страна с глава към свещеника и двамата гледачи, силни млади аборигени от племето Бей Нан. И двамата изглеждаха раздразнени, което не изненада Пао. Във въздуха се носеше аромат на смесена туршия, пържени кнедли и рибени рулца. Очевидно аборигените са се наслаждавали на вечерята си, преди да бъдат прекъснати от стария свещеник и Лин Пао.
Тъй като те се хранеха с остатъците от кухнята му, смяташе, че има право да ги прекъсва, когато си поиска. Единият, кривокрак, къдрав дребосък, се нацупи, докато все още стискаше пръчиците от тиково дърво в свития си юмрук. „Нека да е нещастен — помисли си Пао, — но ако не иска да умре още в този миг, да не се опитва да споделя нещастието си с мен.“
Предпочиташе аборигените за гледачи на животните. Те бяха трудолюбиви и надеждни, докато не им се наложеше да вземат бързи решения. Първобитните не можеха да мислят бързо. Но какво можеш да очакваш от хора, които в края на двадесети век още ходят на лов за глави?
Колкото до свещеника, той го възприемаше като мрачен дребосък без чувство за хумор. Малко рязък по време на спор, но отлично предсказваше бъдещето. Много дебелоглав. Очевидно знанията му за божествената воля го правеха изключително самоуверен.
Даваше и отказваше съвети, когато намереше за добре, и изчезваше от храмчето си за цели седмици, без да каже на никого за местонахождението си. Не се вслушваше в ничие мнение, освен в своето и без страх говореше каквото мисли. Неспособен да контролира или да сплаши свещеника, Лин Пао можеше само да скрие неудобството и опасенията, които изпитваше в негово присъствие. Само изглеждаше спокоен около него.
Имаше няколко въпроса, които трябваше да обсъди с Да-чиен, и снежният леопард бе първият от тях. Откакто му подариха това проклето същество, Лин Пао постоянно получаваше удари. Нека свещеникът спре този лош джос.
Другият въпрос бе ликвидирането на кръстника на Анджела Рамос и на нюйоркския детектив. Беше ли възможно да обсъжда намерението си да извърши убийство със светия старец? Да, стига да го направи дискретно. Лин Пао щеше да попита само дали определена непосредствена заплаха може да бъде отстранена успешно. Дискретността означаваше да кажеш каквото трябва, а не каквото можеш.
Етиката на Пао, или по-скоро липсата на етика, като че ли беше безразлична на свещеника, който се осланяше на божиите заповеди, без да проявява страст, предубеждения или чувства.
— Правим каквото си искаме, докато съдбата не се стовари върху ни — каза му веднъж Да-чиен. — Съдбата управлява святото и грешното.
Най-важният от всички въпроси беше тайната среща в Хонконг след две седмици между Лин Пао и враговете му.
Той направи един смел ход и уреди разговор с четири драконови глави. Уговори ги да седнат с него на масата за преговори. Защо заклетите му врагове се съгласиха на такива безпрецедентни преговори? Защото след по-малко от десет години Великобритания щеше да върне Хонконг на Китай. Защото Триадите бяха базирани в Хонконг и като много други, които имаха какво да губят, не вярваха Китай да позволи територията да си остане капиталистическа, упадъчна и прагматична.
Свободната инициатива беше славна дейност. Но тя бе възможна само при демокрация, в един независим, самоуправляващ се Хонконг. Обаче той заплашваше властта на Пекин и нямаше да бъде толериран при никакви обстоятелства.
Комунистическият преврат в Китай през 1949 година завинаги щеше да остане един от най-неприятните спомени за Лин Пао. За разлика от много други членове на Триадата той успя да избегне смъртта благодарение на хитростта и добрия си късмет. Болшевиките бяха копелета. Овчари на хората, докато хората си оставаха овце.
Тайните общества дълго играха важна роля в китайската история. До победата на червените Триадите бяха тясно свързани с правителството на Чанг Кай-ши. Членовете на бандите — армейски офицери, агенти от разузнаването, убийци, наркотрафиканти, полицаи, бизнесмени — помогнаха на Чанг да вземе властта. Те бяха и силните му биячи, вършеха мръсната работа, която другите партийни членове не можеха или не искаха да свършат. Но с победата на комунистите дойде краят на тристагодишното влияние на бандите върху китайската политика.