Погледна към небето. Вярно, че слънцето залезе, но нощта падна по-бързо от обикновено. Падането на мрака и температурата предвещаваше завръщането на силните ветрове и проливните дъждове от миналата седмица. Основателна причина Лин Пао да привърши работата си в градината и да се прибере, преди да е дошъл потопът. Потрепери и усети, че както никога преди копнее за топлината на слънцето.
Огромният манджурски тигър отдясно стана и започна да скача из клетката си. През две клетки раираният индийски албинос се изви злобно към женската си и я дръпна в басейна. В края на зоологическата градина гарваните подлудяха в бамбуковата горичка. Заподскачаха от клон на клон и заграчиха силно.
Гарвани! Поличба за нещастие. Знак, че ще се случи някакво бедствие.
Изведнъж аборигените се подплашиха. Къдравият изпусна клечките си, после бързо клекна да си ги вземе. Другият мъж, висок, прегърбен човек с почернели зъби, избели очи и запуши уши. „Време е да приключвам тук — помисли си Лин Пао, — преди тези суеверни глупаци да се облеят в сълзи.“
Извади ръце от робата си и тръгна към свещеника. Искаше старецът да го очисти от лошия му джос, донесен от снежния леопард. Искаше свещеникът да очисти сенките, хвърлени от животното върху живота на Пао. Искаше да гарантира успеха му в Хонконг.
Да-чиен заговори, без да се обръща. Дълбокият му глас никога не бе звучал по-авторитетно и по-заплашително. Лин Пао се закова на място с разтуптяно сърце и с уста, пресъхнала като шепа прах. Потрепери от първите капки на студения дъжд. Но не си позволи да бъде ръководен от страха. Страховете му трябваше да преминат.
Вперил очи в легналия по очи снежен леопард, Да-чиен каза:
— Най-напред ти ще убиеш това същество. След двадесет и един дни ще умреш и ти самият.
Обърна се към Лин Пао, изведнъж лицето му доби детско изражение, усмихна се мило, по-спокоен от всякога.
Изуменият мъж не можа да каже нищо и остана закован на място.
— Ще умреш жестоко — продължи Да-чиен. — Инструмент за смъртта ти ще бъде едно младо момче, което живее на запад. То е част от живота ти и още от раждането си те следва като сянка. Каквото е излязло от теб, ще се върне върху теб. Сега ще трябва да се обърнеш към призраците на миналите си дела.
Разтрепераният Лин Пао успя да изрече:
— Не ми говори такива неща, старче. Предупреждавам те. Не ми говори така.
— Аз не съм нито вършителят, нито делото. Аз съм само инструментът. По-голяма сила работи чрез мен.
— Стари глупако, шегуваш се с мен, когато имам нужда от…
— Говоря истината. Ще умреш след двадесет и един дни. Предлагам ти да се подготвиш за смъртта.
— Дърт побъркан идиот. Кой си ти, че ще ми казваш да се подготвя за смъртта? Значи някой глупак си мисли, че може да ми отнеме живота? Какво е това за мен? Аз съм оцелял след много покушения. — Окото му погледна изпитателно към свещеника. — Младо момче, казваш.
— Да. Живее на запад, но е от Средното царство. — Средното царство беше древното име на Китай.
Лин Пао обърна глава към гарваните.
— Момче. Само едно малко момче. — Поклати глава, после погледна свирепо към стария свещеник. — И ти очакваш да се уплаша от него?
Да-чиен се усмихна.
— Ти и сега се страхуваш от него.
Това беше вярно. За пръв път от години насам се страхуваше и се мразеше заради това. Нищо не отслабва повече човешкия разум. Човек не може да действа разумно, когато е ужасен. Свещеникът! Той бе причина за това отвратително чувство.
Пао извика:
— Върни си думите назад, свещенико! Заповядвам ти да ми разкажеш само за помощта от небето. Заповядвам ти да ми кажеш истината.
— Небето го е пожелало — отвърна Да-чиен. — Не можеш да контролираш бъдещето си.
— Ти контролираш бъдещето ми, старче. Ти и само ти. А сега престани да ми губиш времето. Заповядвам ти да направиш така, че добрият ми късмет да продължи. С твоята благословия ще постигна всичко.
— Досега съдбата подкрепяше всяко твое дело. И ти смяташе, че поведението ти е правилно и подходящо. Никога не си помисли, че всичко, което излиза от теб, се връща върху теб, че ти създаваш собственото си бъдеще. Боя се, че ще трябва да приключиш земния си път.
Още по-уплашен, Пао помоли:
— Кажи ми, че ще триумфирам, нищо повече.