Репортерът не беше добре дошъл на Губернаторския остров. ФБР и ОБН (Отделът за борба с наркотиците) не искаха защитеният им свидетел да говори с пресата. Колкото по-малко се знаеше за Ван Руутън, толкова по-добре. Медиите не подозираха нищо за ареста му и федералните предпочитаха това да си остане така. И сега се появяваше Франк ди Палма, готов да вдигне врява до небето, или поне така изглеждаше.
Той бе помолен да „сътрудничи“, като доброволно откаже срещата с бившия си партньор. Попита ги: „Че защо, по дяволите, трябва да го направя“. Тогава го помолиха да поговори с прокурора. Не пожела. Дали не иска да вечеря с прокурора? Отново не. Срещата със свидетеля щеше да се състои. Ако това беше проблем за ФБР или за ОБН, трябваше да си поговорят със самия защитен.
Най-накрая му се обади латиноамериканка с леден глас, която се представи като говорител на ФБР. Упрекна го за това колко бил несговорчив, но той я прекъсна:
— Мисля, че те обичам. Току-що забелязах, че гащите ми мърдат.
Тя тресна слушалката.
Ди Палма нямаше да бъде притискан и нямаше да попречи на полицейското разследване. Като ченге и той беше получил своя дял от неприятностите на жадните за слава глупаци. Така че се обади на прокурора Логан Пийл и обеща да запази мълчание за предстоящата си среща с Ван Руутън. Срещата беше лична, съвсем частна. Нямаше да излезе на екрана.
— Жена ти ли? — попита Пийл.
Ди Палма си помисли: „Страхотно. Целият шибан свят знае“. Не отговори на въпроса.
— Много добре — продължи прокурорът, — но нали знаеш колко твърди могат да бъдат републиканците? — Което означаваше, че някои от федералните и от ОБН вече не го възприемаха като бивше ченге, а като цивилен. От най-лошите цивилни — шибан журналист! В скалата на човешките взаимоотношения само адвокатите и мъчителите на деца стояха по-долу. И така, Ди Палма им беше враг.
Но докато федералните се нуждаеха от Ван Руутън, той щеше да си я кара посвоему. Обзаложи се на последните си пари, скъпа, че срещата между Ди Палма и бившия му партньор ще се състои. Щеше да се състои, защото свидетелят знаеше доста неща за Лин Пао, човекът, който сега движеше търговията с хероин в Ню Йорк. Красивият Грегъри държеше в ръцете си всички карти и го знаеше.
Франк беше наясно, че независимо от информацията на Ван Руутън Лин Пао никога нямаше да излезе сух от процес в Америка. Политическите връзки на Черния генерал в базата му в Тайван бяха силни и устойчиви; доста щяха да се поизпотят, докато го екстрадират. Тайванските лидери по-скоро биха предпочели да го видят мъртъв, отколкото да го пуснат в американска съдебна зала.
Но ако успееше да прекрати американските операции на Черния генерал, най-големия печалбар, веднага щеше да прекърши врата на копелето. Отсечи дървото с парите и гледай паниката на големите тайвански момчета. Ван Руутън, стига да кажеше достатъчно, можеше да изрита Лин Пао от Златната планина.
Както Ди Палма знаеше от собствените си разследвания, мафията вече замираше. Благодарение на непрекъснатите преследвания на федералните, добрата работа под прикритие и първокласните информатори се постигна успех. Обаче скоро след като италианците бяха изпратени във федерални изправителни учреждения, те бяха заместени от нови играчи. Умни, корави, амбициозни играчи.
Нарасналата имиграция, легална и нелегална, даде на китайците по-голяма база, отколкото на съперниците им и поради това по-бързо разширяване. В такива области като наркотрафика, рекета, проституцията и търговията с оръжие те вземаха все по-голямо парче от баницата. Разширяваха се от Китайския квартал в Манхатън към Филаделфия, Бостън, Далас, Хюстън, Орегон, Лос Анджелис.
Азиатската организирана престъпност здравата тормозеше ФБР. Един източник от бюрото сподели с Ди Палма, че доста агенти били прехвърлени от случаите с мафията към китайците. Дали федералните се нуждаеха от Ван Руутън? Дали ректалните термометри можеха да повредят мозъците на иранците? Бившият партньор на Франк беше мръсник, но като информатор цена нямаше.
Източникът от бюрото му разказа:
— Преди две седмици твоето момче превъртяло. Смръкнало малко кокаин, взело хапчета, поркало сума ти неща. И да вземат с още един колега — детектив сержант Олонзо ла Вон — да грабнат милион и половина от парите на Лин Пао. Трябвало да ги изнесат в Панама и да ги вложат в някаква банка. Вместо това те се разпищолили в Атлантик Сити и повечето ги проиграли. Неразумно. Много, много неразумно.