Ван Руутън поясни:
— Вината е моя, но всичко, което мога да направя, е да те предупредя. Не мога да говоря за това по телефона. Най-добре е да се видим насаме. Двамата в една стая. Ще бъде интересно.
Жан Голдън беше съпруга на Ди Палма и колегата му беше имал връзка с нея.
Във фоайето на къщата чернокожият шериф се обърна към Ди Палма:
— Знаеш правилата.
Той кимна, после си свали шапката и палтото и ги подаде за проверка. Секунди по-късно му ги върнаха. После чернокожият посегна към бастуна му.
— Можеш да си го вземеш на излизане.
Кендо, японската фехтовка, и арнис, филипинският бой с тояги, бяха страстта му. Бастунът беше любимото му оръжие.
Ръчно изработен от черен дъб, на върха си той имаше голяма сребърна топка, украсена с изящни дракони. Беше го получил в Хонконг. Една медицинска сестра, Катерине Шен, му го даде, когато отиде там, за да екстрадира китайски хероинов трафикант, Ники Манг. Той работеше в Китайския квартал в Манхатън и беше социопат, смахнат тип, който поливаше враговете с бензин и ги подпалваше. Нахълта в дома на Ди Палма в Куинс, взе жена му и дъщеря му за заложници, а после ги застреля.
Преди тринадесет години в Хонконг.
Влажна, дъждовна августовска нощ. Измокреният Франк, прострелян в корема и със счупена лява ръка, лежеше в мръсната вода в един ров край пустата магистрала между остров Хонконг и летището „Кай Так“. Беше замаян от загубата на кръв и единствената му мисъл бе за Ники Манг, който току-що бе отвлечен от четирима китайци с автомати.
Те седяха в бежов крайслер и се канеха да тръгват, забравили за американеца, когото сметнаха за мъртъв. Но той изпълзя от мръсния ров в пороя, излезе на магистралата и насочи своя „Смит & Уесън — 38“ в гърдите на шофьора, проснатия в засада бивш сержант от хонконгската полиция Арнолд Йе. Простреля го право в дясното око.
Замаяният Ди Палма изпразни пистолета в задните светлини на крайслера. И улучи резервоара. За част от секундата усети взривната вълна. Чу се едно „бууум“. Усети как горещината пари лицето му. Крайслерът експлодира, превърна се в огромна огнена топка, освети нощта и се разпадна на пламтящи парченца метал, които се разсипаха със звън по мократа магистрала. Ники Манг напусна този свят като изпечен дивеч.
Десет дни по-късно в болницата в Колуун Ди Палма се опита да направи първите си стъпки, след като хората на Ники Манг едва не го очистиха. Ужасно време. Не успя да се задържи на патериците, изгуби равновесие и се строполи на колене. Болката беше невероятна. Помисли си, че не може да го направи. Че никога няма да е способен да го направи.
Когато запълзя обратно към леглото, сестра Катерине Шен му препречи пътя.
— Пълзи към прозореца — заповяда му тя. — Или се търкаляй към прозореца. Но няма да се връщаш към леглото.
— Махай се от пътя ми, по дяволите! — ядоса се той. — Махай се от пътя ми.
— Няма да се върнеш в леглото — заяви му тя.
Ди Палма й обясни, че не може да върви, че вероятно никога няма да може. За момента му било най-добре да лежи по гръб. Беше го яд, че е инвалид, мразеше да загуби контрол, да е зависим от другите. Тя бе най-близката му мишена, защо да не си го изкара на нея. Корава жена беше тази красавица Катерине Шен. Не се отдръпна, не извика, не загуби самообладание.
Той обви ръце около талията й, а тя погледна надолу към него. Ди Палма разбра посланието. Придърпа патериците си и макар че я мразеше заради всичко това, той се изправи на крака и закуцука към прозореца. Двата метра му се сториха безкрайни. Искаше да се откаже още в самото начало. Но нямаше да й достави това удоволствие. Продължи, докато, замаян, изтощен и с болки в стомаха, стигна до прозореца, до слънцето. Стоя няколко секунди под слънчевите лъчи, послуша гълъбите от другата страна, почувства твърдия под под босите си крака, усети как лицето му пламва и сълзите потичат по бузите му. Погледна през рамо, но не се засрами от това, че една жена го видя да плаче. Не и този път. Катерине Шен също плачеше.
Много често си спомняше този ден. Винаги си мислеше, че ако тогава бе останал на колене или се беше върнал в леглото, никога нямаше да може да ходи. Нито да обича.
Той се върна в Ню Йорк, без да разбере, че от връзката му с Катерине Шен се е родил син — Тод. После тя се омъжи за виден хонконгски банкер — Йън Ханзард, дребен самодоволен англичанин, отдаден на ирационални страсти, себичен интригант. Когато ултрадесни японци убиха Катерине и Йан Ханзард, Ди Палма се върна в Хонконг и застана очи в очи със сина си.