Понякога Франк се чудеше дали бащата или синът не бяха се учили един от друг. И двамата силно желаеха да им се възхищават. И двамата мислеха, че имат право да са егоисти. И двамата страдаха от отвратителна суета.
Нелсън Бърлин не беше нито щедър, нито изпитваше съчувствие към някого. Имаше репутация на досадно малко копеле, което купува губещи компании и ги прави печеливши, като уволнява стотици хора и съкращава производствените разходи. Неговата „Камерон Корпорейшън“ печелеше милиарди долари от продажби на година. Притежаваше хотели, застрахователни дружества, фабрики за електроника и сладкиши. Бърлин притежаваше акции и в телевизионната мрежа, където работеше Ди Палма. Беше член на борда на директорите. Чуваха се слухове, че смята напълно да я превземе, мисъл, от която служителите в мрежата си подмокряха гащите. Агресивните ходове на Бърлин и ниският му ръст му спечелиха прякора Отровното джудже.
Франк попита:
— Защо казваш за баща си именно на мен? ОБН и ФБР ще са щастливи, ако чуят това, което току-що ми довери. Приемаме, че все още искаш да си спасиш задника от затвора.
— Ти остави федералните на мен. Старият Грег знае как да им поддържа интереса. Моят старец обаче трябва да се хване изведнъж или това няма да стане никога. Много здрави връзки има той. Връзки от Белия дом надолу. Познава всички, наистина всички. Дава големи мангизи на републиканци, демократи, черни, гейове, феминистки. Покрива всички бази. — Ван Руутън разтри небръснатата си брадичка. — Не можеш да правиш такива пари, ако не знаеш кого да купиш. Но не мога да си представя как ще купи теб, нито как ще те накара да отстъпиш. Имаш кураж. Ти си най-доброто ченге, което познавам. Наистина си най-доброто, по дяволите! Понякога ми се е искало отношенията ни да бяха по-различни. Вече нищо не може да се направи. Но отсега виждам какво ще му се струпа на главата на моя старец.
Ди Палма отбеляза:
— Някои хора казват, че си се предал, защото си знаел, че скоро ще те приберат. Чувал си стъпките зад гърба си, изнервил си се и си решил да намериш най-добрия изход от ситуацията. Заминали сте с детектив Ла Вон да си направите един последен гуляй в Атлантик Сити с парите на Лин Пао, после си се предал, преди федералните да те потърсят. Ла Вон не извади такъв късмет.
— Значи така виждаш нещата. Да се измъкна по най-добрия начин от една лоша ситуация. И може ли да попитам колко близо съм бил до ареста?
— Преди две седмици ОБН нахълтали в дома на един китайски бизнесмен на Лонг Айлънд, някой си Самюел Чай. Намерили един от своите секретни разузнавателни документи, свързващ Чай с Лин Пао. На този документ били твоите отпечатъци. Намерили и конфискувани пликчета от хероин. Открили и комбинацията за сейфа на главния прокурор, където се съхраняват наркотиците. Твоите отпечатъци били навсякъде. Май че главата ти е била в менгемето, какво ще кажеш?
Ван Руутън се усмихна:
— Ами ако ти кажа, че агентите са оставили този боклук в къщата на Чай?
— Няма да ти повярвам даже ако ми кажеш, че сега си в тази стая заедно с мен.
— Разбирам. Е, внимавай, защото аз може да задавам своите въпроси по-късно. Първо, когато застана пред съда, аз ще говоря за конфискувани наркотици и оръжия, които отново се оказват на улицата. За ченгета, които проверяват номера на коли, а после казват на лошите момчета дали колата, която ги следи, е полицейска или цивилна. В ОБН и ФБР няма да са щастливи, когато запея песничката си.
— Като си влязъл в дупката, престани да копаеш.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че като топиш ченгета, по никакъв начин няма да си помогнеш.
— Е, ще видим кой лъже, тузарче. Можеш да се запиташ как съм се добрал до този секретен документ, до конфискуваните наркотици и до комбинацията за сейфа. Но това няма значение. Със сигурност много хора, освен Лин Пао си дават душата мен да ме няма на този свят. Е, майната им, казвам аз. Лин Пао, ченгетата, федералните, моя старец. Ще ги натопя всичките. И ще ми хареса.
„Обзалагам се, че е така — помисли си Ди Палма. — Междувременно какъв, по дяволите, трябва да е следващият ми ход?“ Първа част от песента на Акулски очи беше лесна за проверка. Ще претърси хотелската стая и кабинета на Жан за микрофони. Ако намери, ще трябва да разбере кой ги е сложил там.
Източниците му за информация бяха надеждни, но не беше чул нищичко за това, че Бърлин и Черният генерал са делови партньори. Пък и каква полза имаше Ван Руутън да лъже? Той сигурно знаеше, че бившият му колега ще провери телефоните на Жан. Ако няма микрофони, значи е излъгал за всичко. Той със сигурност знаеше това.