Освен това Ди Палма искаше да излезе от банята. Чувстваше се като в килия. Пък и беше много шумно. Течащата вода започна да му лази по нервите. Освен това вече не пушеше след онова, което се случи със стомаха му в Хонконг. И не харесваше пристрастеността на Акулски очи към тютюна. Ван Руутън отвори нов пакет „Уинстън“. Страхотно!
— Май че въздухът не ти стига. Като че ли е време да идем в другата стая. Но преди това нека да ти кажа някои неща, върху които да поработиш. Ще ти дам нещо, което показва, че не те будалкам.
Ди Палма си разхлаби вратовръзката и си помисли: „Защо имам чувството, че съм персонален питбул на този тип и той сега иска да ме пусне в атака?“.
Ван Руутън започна:
— Първо. Можеш да се захванеш с това, което току-що ти казах, или да се откажеш. Но ако нещо се случи с Жан, не казвай, че не съм те предупредил. И ако се захванеш с моя старец, можеш да получиш история за награда. Кой знае, може да се окаже, че ти си белият рицар, който ще го спре да превземе вашата мрежа. Е, тогава онези контета, с които работиш, ще те обичат вечно. И накрая, когато баща ми научи, че душиш около него, ще опита да се справи с теб по един или друг начин. Ако не успее, ще вкара в играта Лин Пао и тогава ще се чувстваш по-удобно в някоя дупка под земята. Аз може да ти правя компания.
Вдигна капака на тоалетната, хвърли недопушената си цигара вътре и остави капака да падне. После веднага запали друга.
— Слушай, момко. След две седмици някакви много едри водачи на Триадите ще се събират в Хонконг. Лин Пао ги събира. Целта им е да разделят красивата Америка, без Триадите да се избиват помежду си. Поразпитай за тази среща. Виж до какво ще успееш да се докопаш. Можеш да провериш дали моят старец има намерение да бъде там по същото време. Давам ти това, преди да го кажа на федералните. Да видим какво ще направиш. — Извади цигарата от устата си и погледна огънчето. — Между другото, когато провериш стаята и кабинета на Жан и намериш микрофоните, провери Дейв Стам. Той е шеф на охраната на моя старец.
— Знам го — отвърна Ди Палма. — Един-два пъти сме работили заедно, когато беше заместник регионален директор във ФБР. Още ли се облича с евтини парцали?
Ван Руутън се разсмя.
— С най-лошите. Оставям те да се занимаеш с него. Да го обвиниш, че подслушва жена ти без съдебна заповед. Сега, нещо друго…
Той млъкна и вдигна пръст към устата си. Ослуша се.
Колегата му също чу. Някой влезе в съседната стая. Мъжки гласове. Два, може би три. Погледна към Ван Руутън, който изглеждаше по-уплашен от всякога:
— Копелето. Това е баща ми. — Секунди по-късно каза: — Минцър, адвокатът ми е с него. И онзи духач Чакон. — Погледна към Ди Палма и поклати глава. — Значи старецът знае, че ще се срещаме. Мамка му!
Приближи се до събеседника си и прошепна:
— Манила. Таалтекс. Китай. Сестрата на стареца. Той го е направил. Собствената му шибана сестра.
Промъкна се покрай Франк, блъсна го към стената, после отвори вратата на банята, влезе в голямата стая и изкрещя:
— Какво правите тук, мамка му!
Колегата чу отговора на Нелсън Бърлин. Имаше изненадващо дълбок глас за такъв дребен човек. Чу го да крещи:
— Говорил си с Ди Палма, нали? Казах ти да стоиш настрана от това копеле. Искам да разбера за какво си говорихте и искам да го разбера веднага! Ясно ли е?
Ди Палма влезе в голямата стая.
5.
Китайският квартал, Манхатън
Малко преди девет сутринта шестнадесетгодишният Питър Чен и четиринадесетгодишният Бинг Фонг, и двамата членове на „Нефритовите орли“, влязоха в салона за масаж на Елизабет стрийт. Бяха облечени с военни якета, джинси, маратонки и бронирани жилетки. Носеха по една платнена торба с две кила бял хероин.
Слабият, изпит Чен и едрият, кривоглед Фонг бяха братовчеди. Родени в един и същ колуунски бордей, те влязоха нелегално в Америка и бяха по-близки от братя. Като членове на „Нефритови орли“ бяха убили единадесет души.
Портиерката, дребна, около петдесетгодишна жена, навремето зъболекарка, не им обърна внимание. Не им обърна внимание и бодигардът, оплешивяващ китайски културист, който се снимаше в гей порнофилми в Хонконг. Портиерката и пазачът седяха върху метално бюро, вперили очи в черно-бял телевизор, който излъчваше китайско вариететно шоу.
Питър Чен пое нагоре по тясната скърцаща стълба. Прескачаше по две стъпала наведнъж с ръка върху дръжката на 9-милиметровия браунинг, затъкнат в колана му. Колко бе хубаво да са отново в Китайския квартал, сред своите хора, далеч от гвейлос, чуждестранните дяволи. Салонът за масажи в една порутена сграда принадлежеше на „Змиите сто стъпки“, които контролираха „Нефритовите орли“. Разбира се, това не означаваше, че Чен и братовчед му Фонг не трябваше да бъдат нащрек.