Предишната седмица членовете на бандата Сам Луи и Елвис Чан тръгнаха от Китайския квартал при „Слики Бойс“, водещата черна банда във Вашингтон, с три кила бял китайски хероин. Няколко часа след като излязоха от Ню Йорк, Сам, Елвис и хероинът изчезнаха безследно. Триадата бе принудена да върне трите кила и да даде на „Слики Бойс“ още осем унции безплатно като жест на добра воля заради закъснялата доставка.
Междувременно не откриха никаква следа от двете момчета. Те не бяха стигнали до Вашингтон, нито пък се бяха появили някъде в Америка или в чужбина. Питър Чен естествено прие очевидното — Сам и Елвис са ограбили „Змиите сто стъпки“, акт на невероятна глупост, тъй като тайното общество нямаше да се успокои, докато не ги открие. „Тъпо, тъпо, тъпо!“ — каза водачът на бандата Бенджи Лок Найн на Питър Чен, неговия заместник.
После се случи нещо, което ги накара да преосмислят теорията си за Сам и Елвис. Преди два дни вестниците писаха, че патрул на Бреговата охрана открил голия, обезглавен труп на китайско момче, който плувал в пролива Лонг Айлънд. Ръцете на трупа били отрязани до китките, за да не може да бъде разпознат по отпечатъците от пръстите. Но според полицията по корема на мъртвото момче имало белези от нож, а върху гърдите и раменете му били татуирани орли.
За разлика от полицията Питър Чен и другите членове на „Нефритови орли“ знаеха самоличността на убития. Обезглавеният труп беше на Джоуи Лиу, член на бандата, който току-що бе отпразнувал петнадесетия си рожден ден и никой не беше го виждал, откакто отиде до Лонг Айлънд, за да се види с приятелката си. Всички китайци ненавиждаха властите. Престъпленията, извършвани в Китайския квартал, независимо колко сериозни бяха, рядко се докладваха на полицията. Ето защо властите не успяха да идентифицират Джоуи Лиу от бандата „Нефритови орли“.
Бенджи Найн пръв се замисли за възможната връзка между убийството на Джоуи Лиу и изчезването на Елвис и Сам. Той каза на Питър Чен, че може би Сам и Елвис в крайна сметка не са били две глупави копелета. Може би някой избиваше членовете на „Нефритовите орли“. Питър го попита дали смята, че това е работа на някоя конкурентна банда. Разтревоженият Бенджи мисли дълго, преди да отговори. После каза, че не е сигурен.
Във вчерашното си пътуване до Торонто Питър Чен и Бинг Фонг бяха по-бдителни от всякога, оглеждаха се за опашки и не вярваха на никого. Много важно беше да бъдат нащрек, да са спокойни и наблюдателни. Да са духовно отговорни и възприемчиви както ги учеше дай лоу — големият брат.
Но пътуването не беше свършило, докато не успееха да предадат белия прах на големия брат, който сега ги чакаше в офиса си на втория етаж. И не обичаше да закъсняват.
Както всички членове на „Нефритови орли“ Питър Чен се страхуваше от големия брат. Всяка младежка банда си имаше своя дай лоу, когото боготвореше и почиташе заради върховната му власт. Повечето дай лоу бяха инструктори по бойни изкуства, способни да внушат уважение чрез бойните си умения, личния си магнетизъм или с наказанията, за които членовете на бандите знаеха, че са сурови и жестоки.
Големият брат на „Нефритови орли“ наближаваше тридесетте — тайванец с бебешко лице на име Айвън Хо — слаб, мускулест мъж с къса черна коса и изпъкнали, късогледи очи. Беше бивш хонконгски полицай, който харесваше черните дрехи, телените очила и бе опитен боец в три вида южни кунгфу системи. Бе обладан от изумителна жестокост и беше патологичен лъжец. Никой не можеше да определи истинските му чувства.
От името на „Змиите сто стъпки“ Айвън Хо набираше хора за „Нефритови орли“, обучаваше ги в бойните изкуства и ги ръководеше. Членовете на бандата получаваха заповеди от него и нямаха контакти с Триадата. Всички връзки се осъществяваха между Айвън Хо и един член на Триадата. Когато директно се включваха само двама души, дали клетва да пазят тайна, американската полиция не можеше да намери никаква връзка между „Нефритови орли“ и тайното общество.
Айвън Хо не се колебаеше да наказва или да малтретира. Питър Чен бе постъпил наскоро в бандата, когато им беше заповядано да наблюдават как Хо наказва петнадесетгодишния Еди Луи, който беше племенник на Хо. Според думите на големия брат племенникът бе говорил не пред когото трябва. „Наблюдавайте представлението“ — каза им, и те направиха точно така. Наблюдаваха го как разрязва езика на Еди Луи с бодлива тел. „Приемете това като обучение — каза им той. — Обучение, което трябва да доведе до морално и духовно усъвършенстване.“