Айвън Хо избираше за членове на бандата само най-енергичните и безстрашни младежи на възраст от десет до седемнадесет години. Предпочиташе имигранти. Смяташе ги за по-твърди от китайците, родени в Америка. Неговите кученца, както ги наричаше, идваха от бордеите в Хонконг, Колуун, Тайпе и Сингапур. Любимци му бяха китайците от Виетнам, младежи, научени на жестокост в тази опустошена от войната страна, които биха направили всичко без страх и колебание; които нямаха семейства, кланове или каквато и да е зависимост от Хонконг. Които нямаха какво да губят и бяха много, много опасни.
Хо осигуряваше на малките бандити апартаменти, коли, пари и оръжие. Арестуват ли те, можеш да разчиташ на адвокати и пари за гаранция. Предадеш ли Хо или „Нефритовите орли“, смятай се за мъртвец.
От името на Триадите членовете на бандата рекетираха, охраняваха игрални домове, пренасяха наркотици. Събираха и пари за охрана от магазини, ресторанти, дискотеки, кина и салони за масаж. Служеха като мускули на лихварските акули от Триадите, запушваха устата на неудобни журналисти и активисти на всякакви общества. Воюваха с конкурентните банди. Колкото повече имигранти, толкова повече членове на бандите. И колкото повече членове на бандите, толкова повече жестокост в Китайския квартал.
Питър Чен хвана браунинга и тръгна по мрачния коридор. Посивял китаец пред него чистеше пода със смес от дезинфектант и вода. Усилията му обаче трудно можеха да премахнат постоянната воня на урина, цигари и алкохол. Като видя младежите, човечецът се прилепи о дървената стена и извъртя очи.
Без да забавя ход, Чен погледна млада, красива проститутка, която стоеше пред вратата на стаята си и слушаше един китаец на средна възраст, когото току-що бе обслужила. Чен знаеше, че той е женен, собственик на два от най-големите ресторанти в Китайския квартал. Не плащаше заплати на сервитьорите си. Доходите им идваха единствено от бакшиши, които те бяха принудени да делят с него.
Момичето не беше на повече от шестнадесет. Черната му коса стигаше до кръста, носеше морав халат и бели сатенени чехли. Изглеждаше срамежливо. Чен го хареса. Той познаваше повечето от момичетата, но това беше ново. Вероятно бе една от дузината тайвански тийнейджърки, вкарани контрабандно в САЩ тази седмица от банда мексиканци в Тексас. Тези момчета направиха състояние, като вкарваха в страната всекиго, включително и терористи, срещу добро заплащане.
Довечера, след като си свършеше работата, Чен щеше да се позабавлява с това момиче. Новите му бяха любимки. Те имаха силно желание да доставят удоволствие на клиентите, подчиняваха се, а той като член на бандата не трябваше да плаща. С новите можеш да правиш каквото си поискаш. Най-добре е да се захванеш с тези момичета по-рано, преди наркотиците, алкохолът или СПИН да са ги прецакали завинаги. Но най-напред Чен и братовчедът Фонг трябваше да се срещнат с големия брат.
В края на коридора спряха пред последната врата вляво. Питър си пое дълбоко дъх, после почука три пъти с дръжката на браунинга. Изчака и почука още веднъж. После тихо преброи до десет и почука още два пъти.
Отвътре се чу мъжки глас, който попита на кантонски:
— Интересно ли беше пътуването ви на отиване и връщане?
Младежите се спогледаха и се усмихнаха. Големият брат. Чакаше ги. И им съобщаваше, че всичко е наред. Ако беше попитал: „Интересно ли беше пътуването ви?“, трябваше да изчезнат от салона за масаж колкото може по-бързо. На всяка цена трябваше да се запази белият прах. Големият брат непрекъснато им повтаряше, че в сравнение с белия прах техният живот не струва абсолютно нищо.
Чен отвори вратата и влезе в малка стая, представляваща офис на салона за масаж. В нея имаше олющено бюро, сгъваеми дървени столове, метален шкаф за документи и малко кафяво кожено канапе. Едно-единствено мрачно прозорче гледаше към почернял от сажди комин. Но за Чен и братовчеда Фонг стаичката си беше направо палат. Те бяха в Китайския квартал, където се чувстваха в безопасност.
Айвън Хо, големият брат, беше сам, седеше на ръба на бюрото с една ръка върху големия касетофон и се усмихваше. Беше облечен в черно както обикновено: костюм, риза, вратовръзка, копринена кърпичка, ботуши от гущерова кожа. Изглеждаше доволен, че ги вижда.