— Когато се появи Бенкай, някой умира. Нека не бъдеш ти. За бога, нека не си ти! — Изтича до него и той я хвана за ръцете. — Обичам те — прошепна Жан.
Ди Палма я придърпа до себе си и целуна косите й. И тъй като искаше да й вярва, каза:
— И аз те обичам, Жан. — Спомни си думите на баща си: „Или обичаш една жена, или я познаваш. Среден път няма“.
В живота, както и в любовта Ди Палма рядко виждаше средни пътища. Някога учеше в гимназията и работеше в работилницата на баща си. В същото време беше център-нападател на училищния футболен отбор по време на една победна серия от тридесет мача. Двете години в колежа го отегчиха ужасно, той уведоми, че напуска, и реши да отбие военната си служба.
Търсейки вълнуващи преживявания, успя да влезе в Отдела за криминални разследвания и беше назначен в Берлин. Повечето му случаи бяха свързани с момчета от Юга, които се чувстваха твърде самотни, твърде отегчени и бяха твърде глупави, за да избегнат неприятностите. Ди Палма работеше по престъпления, свързани с наркотици, изнасилвания и кражби. С психари, които убиваха офицерите си, и с бели расисти, които взривяваха барове за чернокожи. Въздържанието не беше характерно за умовете на престъпниците в армията. Той оцеля само защото ги накара да се страхуват от него и да го уважават.
След службата се върна в Ню Йорк, намразил южняците и криминалната съдебна система в армията. Смяташе я за остаряла и едностранчива. Ожени се за едно момиче, което познаваше от петнадесет години и което му пишеше по двадесет писма месечно през единадесетте месеца, когато беше извън страната. Имаше само опита си от армията и сметна за най-подходящо да започне работа в полицията, където през двадесетгодишната си кариера уби шестима престъпници, изгуби трима партньори, жена си и дъщеря си. Тъй като около него умираха много хора, той си спечели прякора Албатросът или господин Сбогом. Сред испаноезичните прякорът му беше Muerte, смърт.
Специалността му бяха наркотиците, на които с времето започна да гледа като на нещо повече от разрастваща се индустрия. Никой не можеше да спре разпространението им, защото те бяха невероятно доходоносни. Американците харчеха повече пари за нелегални наркотици, отколкото за храна, секс, медицинско обслужване, нови дрехи, коли и образование. По цял свят трафикантите убиваха ченгета, прокурори и съдии, ако не можеха да ги подкупят или сплашат.
Но за него това не беше най-лошото. Най-ужасното бе, когато научи, че американските разузнавателни служби подпомагат трафикантите с оръжие, пари и информация и го правят поради същата шибана причина, поради която правят всичко — националната сигурност. Силите на реда водеха нарковойна, докато ЦРУ я подклаждаше, като подкрепяше трафикантите в замяна на информация и политическо влияние. Ди Палма, който загуби жена и дете от ръцете на трафикантите, реши, че не си струва постоянно да се проваля. Тъй като и дума не можеше да става за компромиси, той се пенсионира като лейтенант, с тридесет и четири награди и надробен от престрелка ляв крак. Възстановиха крака му с мускули от дясното бедро.
Чрез влиянието на един нюйоркски сенатор си намери работа като телевизионен криминален репортер. Седемнадесетгодишната дъщеря на сенатора си имаше проблем, докато Ди Палма не изгори негатива и копията от порнофилма, който тя направила с чернокожия си приятел и още няколко момчета. Била под влияние на ангелския прах. На Франк му липсваше опит в медиите, но го компенсираше с честност, остроумие и по мнението на жените със сексапил. Издири старите си източници на информация, сред които имаше разни умници, политици, колеги от ОБН и ФБР, чужди дипломати, латиноамерикански момичета на повикване, адвокати от Министерството на правосъдието и улични мошеници. Резултатът беше висок рейтинг, големи мангизи, награди за отлична журналистическа работа и просторен кабинет, в който се отбиваше рядко, тъй като предпочиташе да работи на улицата.
Отказа да боядиса косата си за пред камерата или да взема уроци по правоговор, за да се освободи от бруклинския си акцент. Не сложи рогови очила и жилетка. Пред камерата се държеше естествено. Предпочиташе да си излезе от събранията, вместо да обсъжда предложените от ръководството промени. После шефовете на мрежата бързо разбраха, че той не се нуждае от тях, и го оставиха на мира. И започнаха да го ценят още повече.
Срещна Жан, която отговаряше за сериалите и телевизионните филми в Ню Йорк. След провален неуспешен брак и неуспешна кариера като актриса тя се бе принудила да стане продуцент. Беше добра в работата си, но не бе ясно дали я харесваше.