— На това мога да ти отговоря с едно определено „може би“ — сподели тя с Франк. — Някой беше нарекъл правенето на филми истерична бременност. Във всеки случай, докато образователните стандарти си остават ниски, мисля, че ще продължа да се справям.
Влюбиха се почти от пръв поглед, наслаждаваха се на онова, което Жан наричаше отчаяна лудост. Зад амбициите и самочувствието си тя беше уязвима и доста мила. Беше откровена и притежаваше страст. По нейно признание най-големият й провал беше да упорства в повторението на грешките, особено когато ставаше дума за мъже. Ди Палма я смяташе за неустоима.
От съветите й за това как да се облича пред камерата и как да се оправя с шефовете на мрежата той се почувства малко по-спокойно в един свят, където никога нямаше да се почувства съвсем комфортно. Дойде и неговият ред да й помогне, когато вицепрезидентът на мрежата заплаши да я уволни, ако не му стане любовница. По предложение на Ди Палма тя се съгласи да се срещне с вицепрезидента в един хотел на Медисън авеню, където телевизионната мрежа държеше луксозен апартамент.
Вместо нея се появи Ди Палма, остави законния си „Смит & Уесън 38“ на масичката за кафе близо до вицепрезидента, който изцъкли очи при вида на патлака. „Шибан цивилен — помисли си Франк, — никога в живота си не е виждал зареден пистолет.“ Лесно събуди съвестта на човека. Каза на ужасения вицепрезидент:
— Хайде да си поговорим за Жан.
Ди Палма се съгласи да поговори и с бившия й съпруг Рой Песта, който си имаше скъп кокаинов навик и искаше тя да плаща за него. Ако откажела, щял да плисне киселина в лицето й. Даже без да е дрогиран, Рой си беше избухлив; за една година брак той й беше счупил носа, ребрата и левия палец. Съвсем не беше изненадващо, че тя прие заплахата му на сериозно. Но Франк я предупреди:
— Платиш ли му веднъж, никога няма да се отървеш от копелето. Ще идва всеки път, когато закъса или когато дилърите му подпалят задника да си плати дълговете. Аз ще поговоря с него — обеща й.
Апартаментът на Хюстън стрийт, където Рой Песта живееше с безработна танцьорка на име Америка Коко, приличаше на кочина със счупени прозорци, мръсотии по пода и без никакви мебели. Мургавият, красив Рой Песта, който някога познаваше всички оберкелнери в Манхатън и можеше да размеси колода карти само с една ръка, бе нагледното доказателство за последствията от злоупотребата със снежинки. От кокаина той беше станал неуправляем и видимо опасен.
Показа на Ди Палма среден пръст и му предложи да си го раздели с бившата му жена. После наруга Жан, заяви на Франк, че мрази италианците, а накрая си разкопча панталона и се изпика в опасна близост до обувките на госта. Когато Палма го нарече задник, Песта го нападна с ръждива форма за печене на вафли. Ди Палма вдигна бастуна си и счупи дясната му китка, после му направи лека фрактура на черепа. Това обаче не спря Рой Песта, който заведе дело.
Адвокатът му и адвокатът на Ди Палма седнаха да преговарят и когато приключиха, най-доброто, което Ди Палма можеше да получи, бе да плати сметките за лечение на Песта и да се изръси с още пет хиляди долара. „Забрави за самозащитата — каза адвокатът му. — Америка Коко е готова да отиде в съда и да се закълне, че ти си нападнал Песта без причина. В твоя вреда е и това, че спиш с бившата му жена.“ Франк плати петте хилядарки, с които Песта и Америка Коко заминаха за Хюстън, където в един неделен следобед дрогираният Песта грабнал отвертката и намушкал Америка Коко осемдесет и осем пъти.
Ако Жан бе непредвидима и чувствена, Ди Палма беше верен, сериозен и упорит мъж, подтикван от природата си да преследва жената, която му се изплъзваше дори когато лежеше в прегръдките му и му казваше, че го обича. Тя го предупреди за своя неспокоен дух, че се бори със себе си във всеки момент от живота си. Според нейните думи той бил първият мъж, който бил по-силен от нея и това, от една страна, било най-доброто, но от друга — най-лошото нещо, което се случвало в живота й.
— Обичаш ли ме? — попита я.
— Да — отвърна тя. — Чувствам се сигурна с теб. Бих искала да ти обещая, че никога няма да те нараня, но не мога.
Спомняйки си, че в любовта няма средни пътища, Ди Палма я помоли да се омъжи за него и когато тя се съгласи, той й каза, че никога в живота си не е познал подобно щастие.
В дневната на апартамента си на Бруклин Хайтс Франк подаде чаша „Дюър’с“ с лед на Жан, която взе питието, без да сваля очи от Тод. Тя и момчето седяха на кадифения диван, Тод говореше тихо, а Жан поемаше жадно всяка негова дума. Нека синът му й разкаже историята си, с която живее повече от четиристотин години, каза си Ди Палма.