Франк седеше в плетения си стол, докато момчето разказваше за връзката си с Лин Пао. То говореше за времето, когато е било Бенкай, а най-големият му враг е бил Киичи, военен командир на Сабуро, господаря на Бенкай. Киичи предал Сабуро и заради него прекрасният замък бил разрушен, а обитателите му — избити.
Той убил и един капитан от охраната на Сабуро, смел и достоен мъж на име Асано. Асано, най-добрият приятел на Бенкай, се преродил в този живот като Бенджи Лок Найн, млад китаец. Една робиня, която принадлежала на Бенкай и била убита от Киичи, който побеснял от ревност, сега се преродила като тайванско момиче на име Джоан. Боговете бяха решили, че Тод, Бенджи и Джоан трябва да си отмъстят на Киичи, който в този живот се наричал Лин Пао.
Като воини Тод и Бенджи трябваше да изпълнят своя дълг към Сабуро и да накажат Киичи за предателството му. Честта изискваше да отмъщават, докато боговете бъдат удовлетворени. „Боговете няма да бъдат удовлетворени — каза Тод, — докато онези, което са се заклели да защитават Сабуро, не отмъстят за него.“
Задължението на Джоан бе към самата нея. Тя трябваше да се научи да разсъждава правилно, да прави каквото трябва без колебание. Отмъщението на Киичи щеше да усили чувството й за това кое е правилно от гледна точка на морала.
Ди Палма каза, че тримата младежи ще го придружат до Манила, където той щеше да потърси доказателства, че Нелсън Бърлин пере парите на Лин Пао. Каза на Жан за обещанието си, дадено на Мартин Маки, да проучи случая с пожара в Манила, в който загинаха Анджела и останалите работнички филипинки.
— Това е причината хотелският ми апартамент да бъде подслушван, нали? — попита Жан.
Той кимна.
— Да. Бърлин мисли, че Ван Руутън ти е разказал за себе си и за Лин Пао. Както знаеш, баща и син много не се обичат, така че Грег ще се опита да натопи своя старец.
Тя погледна в питието си.
— Грегъри не ми каза нищо. Не бих познала Лин Пао даже да се блъсна в него. Що се отнася до Нелсън Бърлин, знам, че е ниско, дребно човече, което става доста по-високо, като стъпи върху парите си. Знам също, че той е задникът, за когото работя. Виж, не ме разбирай погрешно. Знам, че Грегъри е кучи син, който ме използва, за да си отмъсти на теб. Всеки път, когато си помисля за това, ми идва да си прережа вените. Но той никога не ми е доверявал тайните си. Повярвай ми, ако знаех нещо, което нямаше да му даде мира, с радост щях да го разкажа. Между другото, кога ще се видя с Бенджи и Джоан?
— След няколко минути — каза той. — Те са горе. Бенджи си почива в стаята на Тод, а Джоан е в спалнята за гости. Снощи хората на Лин Пао раниха момчето и за щастие куршумът само одраскал гърба му. Тод се грижи за него.
Ди Палма си помисли за предишната вечер, за това как тичаше след Тод, Бенджи и другите по Мот стрийт. Това не беше състезание; хлапетата летяха, докато старите колела на Ди Палма отдавна не му служеха както по-рано. Децата пред него завиха по Елизабет стрийт и минаха край ъгъла със скоростта на олимпийска щафета. Той стигна до ъгъла, но Тод и хлапетата вече не се виждаха. Изтощеният Франк се чувстваше полумъртъв, което за мъж на средна възраст за съжаление е наполовина истина.
В три сутринта, когато Тод се върна у дома с ранения Бенджи и младата китайка, той го чакаше. Искаше синът му да му обясни защо се е разхождал с Бенджи Лок Найн, който убива хора по нареждане на Лин Пао. Очите на момчето горяха. „Обясненията могат да почакат — каза то, — Бенджи се нуждае от помощ.“
Заведе ранения в стаята си, после го обърна по корем и плъзна пръсти по гърба му, докато кървенето спре. След това извади корени и дървесна кора от куфара под леглото си, свари ги и с отварата проми раната на Бенджи. Свари чай куко, с който бе оправил разстроения стомах на баща си, и накара Бенджи да изпие две чаши. Чак когато приятелят му заспа, Тод седна да си поговори с Ди Палма.
Макар че легендата за Бенкай и Киичи бе твърде неправдоподобна, Франк нямаше друг избор, освен да й повярва. Както и Тод нямаше друг избор, освен да бъде обсебен от Бенкай. Синът на Ди Палма се нуждаеше от помощ. Както и Жан, и Мартин Маки.
— Знаех, че става нещо, когато получих телеграмата ти тази сутрин и прочетох, че трябва да ти се обадя и да използвам обществен телефон — каза Жан. — Ти никога не си си падал по дебелашките шеги. Правиш това заради мен, защото аз бях достатъчно глупава, за да се забъркам с Грег.