— Трябва да отида до Манила. Те подслушват телефоните ти, което означава, че нещата могат да се усложнят, ако приключат веднъж завинаги. Не мога да ги оставя така, а те няма да ме оставят на мира, така че нямам друг избор. Освен това, ако разровя някоя мръсотия за Нелсън Бърлин и Лин Пао, ще получа една адски добра история.
Жан се намръщи.
— Английското ченге — онова, което ти е помогнало в Хонконг. То ли те помоли да разследваш смъртта на Анджела?
— Да.
— Което означава, че щеше да отидеш в Манила дори ако аз имах достатъчно мозък, за да не се забъркам с Грег, а Тод си беше останал Тод.
Ди Палма се усмихна и сви рамене.
— Среден път няма, нали помниш? — Изправи се. — Искаш ли да видиш Бенджи и Джоан?
— Ти върви — отпрати го тя. — Аз искам да поговоря с Тод.
Когато Франк излезе, тя попита момчето:
— Всички ли ще се върнете от Манила?
Той взе ръката й и поклати глава.
Ужасената Жан затвори очи и си помисли да го попита кой от тримата ще умре. Но реши, че не иска да знае. Така Франк щеше да живее поне още малко в съзнанието й.
10.
Шанхай
През трийсетте години Шанхай беше най-големият китайски град, а за невежите туристи — символ на интриги, конспирации и романтика в „мистериозния Изток“.
Китайците обаче виждаха един различен Шанхай, символ на тъмната страна на чуждата интервенция. Там чужди армии охраняваха чужди бизнесинтереси, а децата работеха по тринадесет часа във фабрики, притежавани от чужденци. Виждаха паркове с табели, че там не се допускат кучета и китайци.
В този Шанхай американските фабрики използваха робски китайски труд, а прогонени московски графини ставаха проститутки и шпионки. Продавачите на опиум, търговците на оръжие и британските банкери трупаха пари. Обезобразените просяци, комунистическите фанатици и невръстните уличници живееха с непостижими мечти.
Шанхай. Калейдоскоп от хора, богатство, деградация и интриги. Кралицата на Изтока и Проститутката на Китай.
Епическата сага на града започна с Опиумната война от 1842 година, когато Китай се опита да спре британците, които заливаха страната с опиум. Великобритания спечели войната и принуди Китай да й предаде Хонконг и да отвори пет китайски пристанища, включително и Шанхай, за британските търговци. Америка, Франция и Япония поискаха подобни „концесии“ — банди, дялове във вноса и износа, военни бази. Всички концесионни територии, включително и консулствата, не се подчиняваха на китайските закони.
Сто години по-късно Шанхай стана най-богатият и най-космополитният китайски град, смесица от Изтока и Запада. Западняците си построиха небостъргачи и дворове като крепости, надменни, грозни сгради, издигнали се край широк булевард край река Хуангпу.
С изключение на китайската част, всяка чуждестранна зона се управляваше от обитателите й, защитавани от своя войска и полиция. Войските, флотът и полицията защитаваха най-големите инвестиции в света. Само английският дял в Шанхай надхвърляше четиристотин милиона лири.
Поради чуждия икономически контрол повечето китайци живееха в невероятна бедност. Този контрол ги оскърбяваше и Шанхай се превръщаше в плодородна почва за революционери, радикали и политически екстремисти.
През 1921 година на втория етаж в едно девическо училище на шанхайската Джойфул Андъртейкинг стрийт бе основана Китайската комунистическа партия. Партията веднага влезе в конфликт с генерал Чанг Кай-ши, дребния, писклив лидер на Куоминтанг (КМТ), основната политическа партия в Китай. КМТ претендираше, че е прогресивна, че ще прогони чужденците и ще създаде модерна демократична нация. Всъщност тя не беше прогресивна, а некомпетентна и корумпирана.
Неофициалната власт в проспериращия Шанхай беше в ръцете на Триадите. Тайните общества забогатяваха от трафик на наркотици, хазарт, рекет и проституция. Членовете им наброяваха хиляди. Съюзници и поддръжници им бяха дипломати, банкери, обществени фигури. Самият Чанг Кай-ши от дълго време беше член на Триада и уважаваше неограничената власт на тайните общества.
Когато Чанг реши да превземе Шанхай, короната на Китай, той отхвърли идеята да използва армия. Реши, че хората му са неспособни да изпълнят такава важна мисия. По-добре да разчита на Триадите — които не го подведоха. Както обещаха, те предоставиха Шанхай на дребния генерал, изклаха и измъчваха хиляди комунисти, либерали и профсъюзни активисти.