Той се възползва от случая, за да се освободи от неудобните членове на КМТ — онези, които не харесваше или от които се страхуваше. Жените и дъщерите на победените бяха продадени на бордеите или на фабриките в града. Генералът не пропускаше всяка възможност за печалба.
Като ударна сила на Чанг Триадите получиха официално признание в националната политика. Членовете, сред които имаше обществени служители, журналисти и агенти от разузнаването, се смесиха с посланици, банкери, индустриалци и генерали. Трима водачи на подземния свят бяха произведени в ранг на почетни правителствени съветници. Един от тях получи чин генерал-майор. Небесата изпратиха на тайните общества успех, какъвто не бяха сънували и в най-светлите си сънища.
Чанг на свой ред не пропусна търговията с наркотици. Сключи споразумение с Триадите и започна да пъха милиони наркодолари в джобовете си. В надпреварата за пари дребният генерал никога не пристигаше последен.
Лин Пао се роди в една шанхайска шивашка фабрика, когато тринадесетгодишната му бременна майка бе ритната в корема от ядосания майстор.
Майката на Пао, слабо, чернокосо момиче на име Кон, го роди край машината, където работеше по 12 часа на ден. Нощем спеше върху мръсен памучен юрган под машината. Никое от децата работници не можеше да излиза от високата, добре охранявана фабрика без разрешение.
Семейството на Кон я продаде на една френска фабрика за петгодишен период робски труд. Майсторът, който я изнасили и отхапа зърното на гърдата й, се казваше Чунг Сунг, едър четиридесетгодишен мъж, бивш рикша. Той сводничеше на невръстните си работнички и ги продаваше на педофилите сред чуждестранните бизнесмени. Щеше да бъде уволнен, ако децата не изпълнеха дневната си норма. По-добре малките мръсници да умрат, отколкото Сунг да изгуби службата си и страничните си доходи от сводничество.
Запазването на работата за него бе по-важно от бременността на Кон. Така че в осмия месец, когато преумореното момиче припадна край машината, избухливият майстор я ритна и на света се появи Лин Пао.
Сунг нямаше полза от преуморената Кон и бебето й. Трябваха му здрави работнички. Майката и детето бързо бяха продадени на Тенг Сен, петдесетгодишен куц гробар пияница. Преди време Тенг ексхумирал трупа на майка си, увил го в одеяло и тръгнал по шанхайските улици да показва какви промени са настъпили след смъртта. Беше и скъперник, който гореше само по три свещи на година и се биеше с кучетата за остатъците от месарските сергии.
Живееше в Стария град, Китайския квартал, във вонящ бедняшки район, пълен с ниски, схлупени дървени бараки, сакати просяци и болни от холера. Тесните улички бяха задръстени от трупове на бедняци, умрели от глад и студ. Повечето бордеи в Стария град бяха пълни с момичета на не повече от четиринадесет години. Много от тях умираха, преди да навършат двадесет.
Животът с неуравновесения Тенг бе толкова окаян, че никое момиче не издържаше дълго. Онези, които не умираха, или бягаха, или се самоубиваха. Адът на Кон продължи почти три години и тогава Тенг разкъса гърлото й със зъби. Измършавелият й труп се присъедини към тридесетте хиляди тела на нежелани деца, умрели от глад и жертви на убийства, откривани ежегодно в реките, каналите и задните улички на града.
Животът на малкия Лин Пао не беше по-добър от живота на майка му. Гробарят го тормозеше жестоко, караше го да проси по улиците, да краде и да развежда западни туристи, които разглеждаха забележителностите на Китайския квартал на свой риск. Той крадеше храна от сергиите, обираше пияниците и се биеше с други млади боклукчии за дял от градската смет. Когато Пао се връщаше у дома с малко или с нищо, Тенг безмилостно го биеше. Момчето според него беше едно нацупено дребно същество с непочтителни очи.
До дванадесетгодишна възраст Лин Пао вече беше работил три години като гробар. Тенг прибираше надниците му. Беше по-силен от момчетата на неговата възраст, изключително енергичен и решен на всяка цена да се издигне над бедността. Беше решен и да се освободи от омразния гробар.
Недоверчив и избухлив, на Лин Пао му беше трудно да повярва на някого или да контролира чувствата си. Говореше каквото мисли, лесно се сбиваше и беше толкова своенравен, че и полицията се страхуваше от него. Отдавна бе привлякъл вниманието на местните главорези, наркомани и членове на Триадата „Змиите сто стъпки“. Предпочитайки Триадата пред омразния Тенг, Лин Пао избяга от гробаря. Но първо си отмъсти на откачения, превърнал в ад земните му дни.