В селото Пао отказа да отговаря на въпросите. Не си каза и името. Веднъж се изплю в лицето на старейшината и го нарече грозно джудже. Ако трябваше, щеше да си изплюе и червата — знаеше, че вече е мъртъв. По-добре да умре, без да предупреди Ду, че Триадата е по петите му. „Змиите сто стъпки“ щяха да отмъстят за него и да изпратят дългоносия Ду при прадедите му, когато той най-малко очакваше това.
Плати жестока цена за мълчанието си. Пребиха го до безсъзнание, после го свестиха и напъхаха в устата му мръсен парцал, напоен с урина. Той продължаваше да мълчи. Наляха бензин в гърлото му и нашибаха петите му до кръв. Жестокият разпит продължи два дни, през които не му дадоха нищо за ядене и пиене. Сготвиха коня му и го изядоха пред очите му.
Ду му каза:
— Ще проговориш, твърдо момче, защото утре ще пробием дупки в ръцете ти, през дупките ще прокараме тел, а другия й край ще закачим за един джип. Ще те влачим из селото, докато започнеш да ме молиш да те изслушам.
Призори вратата на килията на Пао се отвори и някой му заповяда да се изправи на крака. Беше буден от часове; твърде много го болеше и не можеше да спи. Омразата му към Ду също не му даваше мира. Гласът му заповяда да стои прав в присъствието на японски офицер. Той погледна през подпухналите си очи и видя трима японски войници, придружени от Ду и помощника му. Лесно можеше да се предвиди поведението на двамата китайци пред лицето на завоевателите им — пълзяха и се умилкваха като пребити кучета.
Пао се опита да огледа по-добре старшия офицер, дребен мъж с маскировъчна куртка, гамаши и сабя. Той говореше на развален китайски, но с арогантността и презрението, заради които в цял Китай мразеха японците. „Да ти го начукам, братко“ — помисли си пленникът.
Не успя да види лицето на офицера, но разпозна гласа и сърцето му заби лудо. Японският офицер беше Сон Суи. А мъжете с него — членове на Триадата в японски униформи. Младежът събра всички сили, за да запази самообладание.
Сон Суи играеше ролята си като истински киноактьор. Настояваше да разбере защо пленникът не бил заведен в местния японски щаб в съседното село. Ду се накани да отговори, но той го ритна.
— Обръщай се към мен с „ваша чест“ — извика.
Старейшината наведе глава и се извини многословно.
Ду продължаваше да се извинява, но той го прекъсна:
— Заведи пленника у дома си. Искам да го разпитам насаме и при нужните удобства. Имаш ли телефон?
Той гордо кимна: притежаваше единствения телефон в селото.
В дома му, изграден от кирпич и бамбук, Сон заповяда жената на Ду да приготви храна за него и за хората му, и то бързо. После поиска да го заведат при телефона. Старейшината ги заведе в задната стая, решен да бъде добър домакин и да се предпази от гнева на японеца. В стаята Сон затвори вратата и кимна на Пао. После, докато Сон късаше телефонните кабели от стената, приятелят му удуши Ду с голи ръце.
Двамата се прегърнаха. Сон му разказа, че отишъл в гората по нужда и от там чул, че хората на Ду се приближават към Пао. През последните два дни той бил в Шанхай и организирал спасяването му. Пао пак го прегърна, а той се усмихна и каза:
— Ако знаех, че ще вониш толкова гадно, сигурно въобще нямаше да се върна. — И двамата се разсмяха.
Излязоха от стаята и отидоха в кухнята, където един мъж прерязваше гърлото на жената на старейшината. На горния етаж откриха старата майка на Ду, заспала в стаята си. Пао я задуши с възглавница.
В мазето откриха четиринадесетгодишна прислужница, която правеше свещи от животинска мазнина. Лин Пао настоя да я удуши саморъчно. Все пак той беше Черният генерал, бичът за жените. Преди да излязат от къщата, се върна със сатър в стаята на Ду и му отряза ръцете. После взе нож и изряза името на Триадата върху гърдите на мъртвия. Крадците заслужават да им отрежат ръцете. А светът трябва да знае, че Триадата е всесилна и не прощава.
Когато се качиха в джипа и се отдалечиха от селото, ядоха от храната, сготвена за тях от жената на Ду. После двамата приятели пяха песни от любими китайски опери. Както обикновено накрая всички се заслушаха в Пао. Гласът му беше изненадващо добър и той пееше с огромно чувство.
Хонкин, Китай
Август 1944
От джипа, паркиран до болницата, Лин Пао и Сон Суи наблюдаваха разправията. Падаше здрач и онова, което започна като спокоен разговор между двама американци, мъж и жена, се превръщаше в скандал.
Мъжът беше Нелсън Бърлин, капитан от армията на Съединените щати. Жената беше сестра му Рода, лутеранска мисионерка и медицинска сестра. Той се опитваше да я убеди да не се омъжва. Милата сестричка не отстъпваше. Братчето като че ли си губеше времето.