В малката си къщичка в Чонкин Бърлин надигна бутилката с водка. Всичко да върви по дяволите. Хвърли празната бутилка към каменната стена, а счупените стъкла се разхвърчаха във всички посоки. Разплака се. Винаги плачеше за Рода. Беше ли пиян? Вероятно. Със сигурност се опитваше да се напие, мамка му. Отвори третата бутилка водка и се огледа за чаша.
Трябваше да изведе сестра си от Китай. Да я върне в добрите стари Съединени щати. Да я откъсне от този библейски плъх и от останалите военни свещеници, с които се размотаваше.
Бърлин обясни на Рода, че има влияние тук. Американците даваха на Чанг пари, оръжие, копринени чорапи за жените му и пеницилин за момчетата му, които често хващаха гонорея. Е, и Чанг можеше да направи нещо за Нелсън Бърлин. Ще го накара да затвори мисията на Рода, ако не се върне у дома с брат си. Китайците вече подозираха, че тя е настроена против Чанг, така че защо да не я накарат да си събере багажа.
Защо Америка поддържаше Чанг, след като единствените му умения бяха двойните игри и мошеничеството? Даже Нелсън Бърлин виждаше какво представлява дребното копеле — бърборко, който и майка си би намушкал в гърба. Повечето от хората му също го мразеха.
Защо го подкрепяха? Защото Съединените щати не знаеха истината за Чанг, а и не искаха да я знаят. Американците винаги се нуждаеха от герои, а пропагандната машина на Чанг го представяше като такъв. Той имаше известни и важни приятели в Белия дом, Държавния департамент и въоръжените сили. Кажи нещо лошо за малкото говно и те ще те нападнат със зъби и нокти. Най-бързият начин да провалиш кариерата си в обществените служби бе да нападнеш Чанг.
Нелсън Бърлин обаче се притесняваше за Рода. Номерът беше да я уговори да се върне в Америка за кратка ваканция. Месец-два в Щатите, в реалния свят. След това, кой знае. Едно беше сигурно — обикновено той постигаше своето. С честни или с непочтени средства, но постигаше своето.
В другата стая Лин Пао гледаше как Бърлин надига бутилката водка. След като пи доста, американецът отпусна глава и се разплака. Пао се усмихна. Капитанът изнасяше страхотно шоу. Първо човекът поглъща алкохола, след това алкохолът поглъща човека.
Видя как разтрепераният капитан Бърлин се изправя, рита каската си и я запраща да се търкаля по дървения под. Когато американецът започна да ругае Томас Сървис, Пао поклати глава с престорена печал. Ревността превръщаше човека в глупак.
Изведнъж Бърлин залитна, олюля се напред и падна по очи. Лежеше неподвижно. Китайците го наблюдаваха и продължаваха да се хранят.
Минути по-късно той изстена и с големи усилия се претърколи по гръб.
— Искам да видя сестра си — изломоти.
Пао повдигаше фидето с клечките си и продължаваше да се храни, без да сваля очи от американеца.
Бърлин бързо се изправи.
— Веднага бе, шибани копелета! Искам да я видя сега. Вие, двете чудеса с дръпнатите очи, не разбирате ли английски?
Центърът на лутеранската мисия
Рода Бърлин седеше на дървен сгъваем стол до прозореца на приземния етаж и гледаше проливния дъжд. Томас Сървис стоеше прав и масажираше раменете й. Колегите им — лекари, медицински сестри и учители — бяха дежурни в болницата, преподаваха или спяха — нещо, което им се случваше доста рядко напоследък.
Тя разказа на Томас за разговора си с Нелсън, за заплахата му да затвори мисията, ако тя не се върне с него в Америка. Сървис се усмихна.
— Каквото и да става, то е по Божията воля — каза й. — Брат ти няма нищо общо с това. Мисията беше тук, преди да дойде той. Ако пребъде Божията воля, тя ще остане тук и след като си отиде.
Рода се съгласи. Изведнъж усети, че вече не се страхува от брат си. Томас беше прав. Всички сме в Божиите ръце.
Тя гледаше как дъждът барабани по перваза на прозореца. В празния двор на мисията цареше ужасна бъркотия. Нямаше канал и водата наводняваше всички мазета. Лутеранската водна бригада, каноници от Чонкин, щеше да си има работа на другия ден.
През пороя и мрака Рода едва забелязваше противовъздушното оръдие пред прозореца. Боже, как мразеше това нещо. То символизираше всичко онова, което тя ненавиждаше у Чанг и крадливата му банда.
Твърдейки, че Китай се бори за живота им, КМТ насочи оръдието срещу лутераните. Ръководителите на мисията протестираха, твърдейки, че са тук да спасяват живот, не да го отнемат. Никой не обърна внимание на протестите им. Оръдието беше разположено в двора на мисията и щеше да остане там, докато и последният японски нашественик бъде изтласкан обратно в морето.