„Дръжте се с италианците — настояваше Фау. — Ако тръгнем с черните и латиноамериканците, рискуваме да обидим италианците. Можем ли да си позволим война с тях на тяхната територия?“ Освен това Фау нямаше доверие нито на черните, нито на латиноамериканците. „Твърде нови са в наркобизнеса — казваше той. — Нямат традиция. Дръжте се с италианците, които са доказали, че можем да им вярваме.“
Пао и Чан Фау не се споразумяха и по отношение на Нелсън Бърлин. Пао искаше да влагат повече пари в компанията на американеца, която вече притежаваше хотели в цяла Америка, Мексико, Канада и Хаваите. Той овладя и нови територии — компании за производство на цигари, електроника, играчки. И планираше по-нататъшно разширение.
„Твърде амбициозно — отсече Чан Фау. — Да предположим, че Бърлин се изкуши да краде от нас. Какво ще стане, ако той умре или Америка отново изпадне в депресия? Нашето споразумение с господин Бърлин няма нужда от подобрения.“ Той не виждаше причина да се дават допълнителни средства на американеца.
Пао не се съгласи. Триадата не даваше нищо на Бърлин. Това бе подобрение на инвестиция, направена, когато Триадата уреди раненият Томас Сървис да бъде екзекутиран за убийството на Рода Бърлин. Брат й незабавно се отплати, като отлетя от Чонкин с четири кила хероин, скрити в ковчега на сестра му.
Бърлин, твърдеше Пао, сега е безценен за „Змиите сто стъпки“, които перяха милиони долари чрез неговите компании. Американецът беше добър бизнесмен; разширяването можеше да донесе на Триадата само печалба. Ако Бърлин имаше нужда от пари, те трябваше да го авансират.
„Разширението — настояваше Пао — е живот. Свиването е смърт.“ Изискваше да се правят повече законни инвестиции в Америка и Европа, а не просто парите на Триадата да се влагат в банките. Фау не беше съгласен. Успехът за него се криеше в големите банкови сметки, не в търговските вериги и в недвижимите имоти. „Нека извличат силата си от славното минало — казваше той. — Бъдещето само ще се погрижи за себе си.“
И Пао, и Чан Фау виждаха себе си на най-високия пост. Компромисът между двамата беше невъзможен. Никой от тях не можеше да се превърне в сянка на другия и да се стигне до някакво съгласие.
Лин Пао и Ай-Линг уредиха тържество у дома си в Хонконг по случай втория рожден ден на Хин. Къщата, триетажна тухлена сграда, имаше изглед към пристанището и беше построена преди сто години от един английски офицер, който си имал домашен лешояд и пръв донесъл наргилета за опиум в Кралската колония.
Съперничеството между Лин Пао и Чан Фау за дълго бе довело и двамата в Хонконг. И двамата чакаха като в бдение при смъртник. Водачът на Триадата умираше от левкемия и рак на простата в една болница на Кенеди Роуд. Оставаха му само няколко дни и всички очакваха да обяви наследника си.
Фау изчакваше решението край плажа Шек О, където много влиятелни граждани се криеха зад дебелите стени на огромните си къщи. Домът му представляваше четириетажна тухлена сграда, изолирана в планинска горичка. Живееше там с четирите си жени, по една на всеки етаж.
Пао покани малко хора на тържеството. Сред гостите бяха Сон Суи, съпругата му и тримата им сина, двама от най-близките му помощници, жените и децата им. Единият помощник бе долетял от Сингапур, израз на вярност, оценен високо от Лин Пао. Единственото разочарование беше отказът на Ай-Линг да пее. Беше изнервена като един от тигрите в частната зоологическа градина на съпруга си в Тайван. Умора, обясни тя. Дълго репетирала новата си роля. Би ли й простил този път? Разбира се.
Тъй като беше топъл априлски следобед, всички излязоха на верандата. Пао ясно виждаше близката Долина на щастието и пистата, където конете му се състезаваха заедно с конете на банкери и президенти на корпорации. Но докато държеше Хин с едната си ръка и сочеше с другата, той не мислеше за конюшни и за обиколката на победителя. Сочеше на запад, към Америка, където някой ден синът му щеше да учи. Синът на Черния генерал заслужаваше само най-доброто.
Време беше да разопакова подаръците. Слугите изнесоха масата с подаръци и я оставиха до порталната врата. Когато развеселените възрастни и деца се събраха около масата, Пао подаде Хин на Сон Суи, кръстника на момчето, после взе един плик от купчината. „Търсих щастието и най-сетне го намерих“ — помисли си.
Пликът беше подарък от Сон Суи и бе натъпкан с банкноти. Двамата мъже се усмихнаха един на друг.
— Купи на кръщелника ми американска кола — каза Сон.