Рисуването на макемоно изискваше от художника да се слее емоционално с темата си, което за него беше лесна работа. С времето личните му представи и разбирания за войната се превърнаха в единствената действителна версия. Единствено неговата истина беше подходяща.
Свитъкът бе почти завършен, когато полицейският сержант Питър Йонг се появи без предупреждение в дома на Чан Фау. Като всички инспектори той не беше добре дошъл. Но на домакина не му оставаше нищо друго, освен да спре и да побъбри с полицая, който също беше член на „Змиите сто стъпки“.
Йонг беше слаб, нервен човек, с остри черти и красива усмивка. Чан Фау го смяташе за глупав и безгръбначен, от хората, които няма да тръгнат да се бият за каквото и да е. Ще му се изпикаеш върху обувките, а той ще ти благодари за това. Достъпът му до полицейските документи обаче беше безценен.
Придружен от двама униформени полицаи в мрежести ризи каки, шорти и сини фуражки, Йонг бе допуснат в двора и отведен до ателието на Чан Фау. Двамата телохранители останаха отвън, облегнали гърбове на вратата. Двамата полицаи на Йонг застанаха от другата страна на вратата.
Сержантът се извини за внезапното посещение, но се налагало спешно да разговаря с почитаемия Чан Фау. И не можел да го направи по телефона. Определено не по телефона. И още веднъж трябвало да се извини.
Чан Фау махна с ръка и прекрати извиненията му.
— Казвай какво има, по дяволите.
С куфарче в ръка Йонг се приближи до бюрото.
— Лин Пао ви е предал на американските наркодетективи в Хонконг — сподели той. — Дал им е информация за пратките с наркотици, предназначени за Съединените щати и Канада.
Чан Фау се намръщи и остави четката.
— Защо? Това ще му пререже гърлото.
— Не неговото, вашето. Вие сте наред да станете Драконова глава. Вас ще обвинят за загубите. Пао е твърде слаб, за да се пребори сам с вас, така че е уредил американците да свършат мръсната работа.
Чан Фау кимна.
— Да. Да.
— Ще ви потърсят отговорност за всички конфискувани наркотици. Ще го сметнат за ваша грешка. Пао иска вие да се провалите. Иска членовете да ви сметнат за некадърник. За слаб водач.
— Разбирам.
— С помощта на американците. Ако се натрупат достатъчно загуби под вашето управление, той е уверен, че членовете ще се обърнат срещу вас. После той ще излезе на сцената и ще спаси организацията. Иска и сина си.
Домакинът изръмжа:
— И как възнамерява да го вземе от мен? Докато детето е тук, той трябва да е по-внимателен.
Сержантът кимна няколко пъти.
— О, той знае предимствата, с които го държите, почитаеми сър. Ето защо планира да повдигне криминални обвинения срещу Ай-Линг. Той знае, че тя е тук с момчето. Усеща също, че тя трябва да се подчини на съда, ако не иска да се изложи на риск.
— Обясни.
— Той планира да обвини съпругата си, че е крадяла от неговата компания за недвижими имоти, за да си купи частен театър.
Чан Фау поклати глава.
— Всеки в Хонконг знае, че той й даваше каквото поиска, защото тя го даряваше с най-страхотното чукане в тъпия му живот. Как съдът ще повярва на тази глупава интрига?
Йонг сви рамене.
— Почитаеми сър, мога само да повторя каквото чух. Съдията Нианг, за когото знаете, че е добър приятел на Пао, издаде необходимата заповед. Имам копие у себе си. Освен това Ай-Линг ще бъде обвинена, че е отвлякла детето им. Тя трябва да отговаря на обвиненията или да я обявят за беглец, а аз не мисля, че тя иска точно това.
Чан Фау, облечен в униформата на генерал от КМТ, нетърпеливо барабанеше с пръсти по бюрото. Носеше старата си униформа, за да се вдъхнови и да нарисува по-добре „героиката“ си. Ако Пао беше в тази стая, той сам щеше да застреля проклетия предател. Йонг направи добре като му донесе тази информация.
Военният опит на Фау за начертаване на стратегия му беше послужил добре в Триадата. Вярно, че не успя да убие Пао. Но както изглежда Черният генерал бе на път сам да се убие. Когато обществото научи за плановете му да стане информатор, той няма да преживее и седмица.
Доколкото знаеше, Пао все още се намираше в болницата и беше доста изтощен. Шанхайското копеле, което щеше да стане крал, изгуби ръката и окото си от малкия изненадващ подарък на Фау. Изгуби и двама съветници, включително и умния и опасен Сон Суи. Според Чан Фау гробът на противника вече беше отворен.