В ателието Чан Фау нервно опипваше медалите на гърдите си и наблюдаваше странната сцена. Голи жени пред вратата му. И пазачите му не правеха нищо. Стояха със скръстени ръце. В това имаше нещо много необикновено. Той започна да се страхува.
Радиостанцията на кривокракия изписка. Той я включи и я вдигна към ухото си. После погледна към Фау и тръсна глава към двора. Хората на Фау оставяха оръжието си на земята. Даже намиращите се в къщата излизаха бързо и вдигаха пушките над главите си. Портата беше отворена.
С разтуптяно сърце Фау гледаше как въоръжените мъже подкарват жените като стадо из двора. Бавно ги последваха два камиона. Заповядаха на жените да спрат пред прозореца на ателието. Той извърна очи. Но кривокракият леко го потупа с пистолет по бузата.
— Гледай — заповяда му.
Той видя как обезоръжиха хората му, как ги накараха да седнат край източната стена с ръце зад тила. Чак тогава мерцедесът излезе от боровата горичка и влезе в двора. Спря край жените.
Чан Фау гледаше и усети остра болка в стомаха. Трудно му беше да приеме събитията, които се развиваха пред очите му. Те не се поддаваха на описание.
Как да обясни присъствието на голите жени в двора си? Как да обясни това, че пазачите му отвориха портите, а после се предадоха без изстрел? Може би нямаше обяснение. Може би това беше халюцинация, сън, който той не можеше да разбере.
Умът му не бе подготвен да приеме това неприятно развитие на събитията. Със сигурност е направил някаква грешка. Ако Чан Фау можеше да седне и да обсъди всичко това с командира на отсрещната страна, цялата тази странна работа щеше да се уреди. Само дума-две на нужните хора и щеше да се постигне справедливо разрешение. Нали беше герой от войната? Това със сигурност трябваше да предизвика уважение.
Но той само гледаше към двора и шепнеше:
— Защо не се бият? Защо не защитават своя генерал?
Кривокракият зад него заповяда:
— Да тръгваме. — Чан Фау, сержант Йонг и Ай-Линг тръгнаха към двора. Малкият Хин беше заспал в ръцете на майка си.
Преди да тръгнат надолу по стълбището, възрастният мъж спря в коридора.
— Трябва да говоря с Драконовата глава — каза.
— Не чухте ли новините, почитаеми сър? — попита Йонг. — Драконовата глава почина малко преди да дойда при вас. Лекарите направиха всичко, което беше по силите им, но не можаха да го спасят.
— Защо не ми казаха за това?
— Е, почитаеми сър, това е въпрос, който ще разисквате с Лин Пао.
Той примигна. Изведнъж гърлото му пресъхна. Лин Пао. Разбира се.
— Ние с него трябва да постигнем някакво споразумение. Разочарован съм, че хората ми не се съпротивляваха.
Кривокракият каза:
— Черният генерал им даде тридесет секунди да се предадат. Обеща им, че след това ще избие жените им.
Сержант Йонг се обърна към Чан Фау:
— Почитаеми сър, боя се, че и ние направихме същото, вашите хора и аз. Избрахме жените си пред вас. Точно както предвиди Черният генерал. Тъжно ми е да го кажа, но жена ми и дъщеря ми са долу. Съобщиха ми, че жените и дъщерите на лекарите, които лекуваха Драконовата глава, също са на двора.
Занг Ву заповяда да прережат телефонните кабели в къщата на Чан Фау.
После навън бе изнесен кожен фотьойл и беше поставен пред градината. Занг Ву остави касетофон на земята до фотьойла и помогна на Лин Пао да слезе от мерцедеса. Черният генерал беше облечен в зелен болничен халат, пижама и чехли. Носеше тъмни очила. Застанали на входа на къщата, уплашените Чан Фау и Ай-Линг гледаха как Занг Ву води Пао към фотьойла. Когато той се настани, кимна на Занг Ву, който се наведе, чу прошепнатите заповеди и ги предаде на хората на Пао.
На всички жени, освен на Ай-Линг, бе заповядано да влязат в къщата. Там щяха да ги пазят под стража. Шестима от мъжете на Пао бяха поставени на пост пред къщата. „Всяка жена, която се опита да избяга, ще бъде разстреляна. Всеки пазач, който се опита да закача жените, също ще бъде разстрелян. Ако хората на Фау се съпротивляват, Пао незабавно ще избие жените.“ Но когато жените влязоха в къщата, той се обърна към Занг Ву, новия си заместник-командир:
— Тъй като искам да спечеля верността на хората на Фау, глупаво е да унижавам жените им, ако това не е необходимо. — Занг Ву се съгласи. Беше излязъл голям глупак, когато подцени Лин Пао.
За три дни той организира великолепен контраход срещу Фау. Повика хора от Манила и Сингапур, хора, чиито лица бяха непознати на Фау. С или без Сон Суи Черният генерал щеше да стане Драконова глава.