Федерико се усмихна:
— За щастие тя току-що се завърна от кратка ваканция. Давам ви дума, сър, тя със сигурност ще ви посети довечера. — Богатите американци бяха божи дар за нуждаещите се, а Федерико, с тринадесет деца и още едно на път, беше нуждаещ се като всички филипинци. Щеше да достави дребната курва на американеца даже ако трябваше да я влачи за най-скъпия й орган.
Ди Палма му даде напътствия:
— Не споменавай името ми. Кажи само, че джентълменът от апартамент 557 е чул много хубави неща за нея и иска да се наслади на компанията й. Кажи на госпожица Де Вега, че ако трябва да откаже някой предишен ангажимент, аз ще я обезщетя.
— Сър, давам ви дума, че тя ще бъде при вас довечера. Можете да разчитате на това. — Той намигна.
Тъй като чукането на госпожица Де Вега не влизаше в плана, Ди Палма не отвърна на намигването. Възнамеряваше да си поиграе с мозъка на малката дама, нищо повече. Да я обработи психологически. Да й покаже откраднатия „Филип Патек“, намерен на мястото на пожара в „Таалтекс“. Да я накара да признае, че е подарила часовника на Леон Баколод от охраната на „Таалтекс“, който й беше любовник.
После щеше да й съчувства за вината, която тя щеше да изпита за пожара в „Таалтекс“. Защото ако беше дала часовника на Баколод, това го превръщаше в главен заподозрян в палежа и в убийството на четиридесет и пет жени. Ако той бе подпалил бараката по заповед на Лин Пао и тя знаеше, това можеше да й тежи на съвестта. Но можеше и да не й тежи. Угризенията бяха едно нещо, а чувството за самосъхранение — съвсем друго.
Дали да не телефонира на рецепцията и да не се скара на Федерико? Още не. Ще почака дамата до девет часа и тогава ще протегне ръка към добрия стар Фреди. Телефонните услуги във Филипините не бяха от най-добрите. Ди Палма се обади веднъж след пристигането си. Това бе едно адско изпитание за търпението и за кредитната му карта.
Обади се на Жан в апартамента им, за да й каже, че е пристигнал благополучно. Тъй като нямаше директно избиране, трябваше да чака четиридесет и пет минути. Имаше и двадесет и пет процентово доплащане. И това в иначе удобния четиризвезден хотел.
За щастие бе провел най-важните си разговори, преди да тръгне от Америка. Първо говори с нюйоркския сенатор Джоузеф Куарекио, който после помоли хората от американското посолство в Манила да проявят цялата си учтивост към Ди Палма. Господин Ди Палма не само бил негов приятел, но и популярен нюйоркски телевизионен репортер. Куарекио нямаше да спечели три мандата в Сената, ако не обръщаше внимание на пресата.
После се обади в Манила и говори с Бари Оменс, шеф на ОБН във Филипините. Бяха работили заедно върху една задача, свързана с наркотиците, когато Ди Палма още беше ченге. Веднъж работи под прикритие, за да спипа сицилиански нелегални имигранти, които разработваха пицарии като прикритие за контрабандата на хероин. Експерт в азиатската организирана престъпност в Америка и в чужбина, след три месеца Оменс щеше да се пенсионира и с нетърпение очакваше да започне новата си кариера като следовател към кабинета на районния прокурор на Манхатън. Ди Палма му уреди да получи работата.
— Твоето момче Маки беше право — каза Оменс. — Никой тук не иска да знае за пожара в „Таалтекс“. Четиридесет и пет жени са мъртви, а всички ти говорят, че това било зле за бизнеса. Местните са ужасени, че пожарът ще уплаши чуждите компании, които осигуряват работни места, твърда валута и технологии. Искат тази история да се потули. Това доста е приповдигнало настроението на Лин Пао и Нелсън Бърлин. Сигурен съм.
Ди Палма попита:
— Сигурно някой човек на Лин Пао в Манила е подпалил пожара. Кой може да бъде?
— Питаш ме кой може да бъде. Говорим за Чарлз Суи, един много хладнокръвен, много умен сладур, познат под прякора Чарли Змията. Той е син на най-близкия приятел на Пао, или на онзи, който му беше най-близък приятел, преди да го убият преди двадесет години. Между другото, не го наричат змия, защото е мил със съседите си и приятелски настроен към всички наоколо. — Оменс се изсмя. — Не е човек, който прощава и забравя, нашето момченце Чарлз, познат също като Чунг. Говори се, че е по-отмъстителен от Лин Пао, а това вече е нещо. Носят се слухове, че веднъж плиснал киселина в лицето на един доносник, а после го осакатил. Мило момче. Между другото, Пао му е кръстник.