Боят на приятеля му с Айвън Хо беше невиждан. Можеше да се оцени с единадесет по десетобалната система. Докато гледаше как Тод натрива носа на Хо, той изпита такова удоволствие, че едва не свърши в гащите. Големият брат беше гадняр, който с удоволствие пребиваше децата. Каквото си надробил, това ще сърбаш.
Другите членове на бандата, присъствали на боя, имаха отговор за способностите на Тод. Казваха, че е бил надрусан с ангелски прах. Че се е насмъркал с кокаин. Как иначе хлапето може да се превърне в Рамбо?
Бенджи реши да ги остави да си мислят каквото искат. Имаше истини, които той не знаеше; ако Тод му ги кажеше, това можеше да доведе само до объркване. Колкото до приятелството му с него, Бенджи обясни, че са се срещнали при видеоигрите на Кенъл стрийт и са открили, че преди години са живели в едно и също сиропиталище в Хонконг.
„Далечни братовчеди сме“ — каза. До известна степен това бе истина. Нима не бяха братя в предишния си живот?
Когато влезе в малкия тесен магазин за билки на Плаза Санта Круз в Китайския квартал, господин Ту тъкмо продаваше шишенце змийски мускус на млада индийка, облечена със сари в бяло и златно. Ниският посивял мъж с пълни бузи и тъжно, чувствително лице погледна към Бенджи, преди да подаде рестото на жената.
Момчето пристъпи към ниска лавица, претъпкана с майки и големи шишенца, различни по форма и цвят. Погледът му се спря върху зелен буркан с етикет „Гущер на прах“. Той се наведе, вдигна го и разгледа етикета. Когато индийката излезе от магазина, той върна буркана на лавицата и бавно тръгна към господин Ту.
Остави сакото си до касата, а куфара — на пода, и заговори на кантонски:
— Искам да си купя оръжие.
Търговецът, чието, истинско име беше Юан Сен, поклати глава. Когато заговори, устните му се движеха едва-едва:
— Никакви оръжия. Аз продавам билки. Имам всякакви билки.
— Погрешен отговор, старче. — Той нямаше настроение да се разправя. Беше много уморен и много гладен. Раната на гърба го болеше, макар Тод да каза, че зараства добре. Колкото по-скоро свърши тук, толкова по-добре. Господин Ту имаше оръжие и Бенджи щеше да си вземе нещо дори ако се наложеше да счупи ръката на дъртака.
Хвърли поглед през рамо.
— Чуй ме, старче. Времето върви, разбираш ли? Бързам, така че не ме будалкай. Ти продаваш оръжие. Ти го знаеш и аз го знам. И то е за продан на определени хора. Хора, които и двамата познаваме. Сега или ме заведи долу, или аз ще сляза сам. Опитай се да ме спреш и ще ти напъхам бутилките в задника. Ясен ли съм?
Мъжът не изглеждаше притеснен. По-скоро беше спокоен и незаинтересован, сякаш Бенджи бе едно весело паленце.
— Невинаги е добре да се насилват нещата — каза му той.
— Невинаги е добре да ме караш да чакам. Покажи ми какво имаш.
— Спомена, че съм продавал оръжие на хора, които познаваме.
На Бенджи вече му писваше от това разиграване. Беше време да си дойдат на думата.
— Миналата година си продал два браунинга на Сам Лиу и Питър Чен. Взел си им по петстотин долара.
Господин Ту въздъхна и вдигна ръце към устата си. После загриза пръсти и погледна към Бенджи под полупритворените си клепачи. След малко излезе иззад тезгяха, скръсти ръце зад гърба си и бавно се отправи към дъното на магазина.
Стигна до една метална врата, бръкна в джоба си, извади ключ, закачен на дълга златна верижка, увиснала от врата му, обърна се и погледна към Бенджи. Той се усмихна и го последва.
Беше почти два часът следобед, когато Чарлз Суи вдигна клетъчния телефон в сутерена на богатия си дом, бивш августински манастир във Форбс Парк, най-елегантното предградие на Манила.
Суи, слаб, младолик мъж със сънливи очи и ледена елегантност, бе погълнат от музиката. Свиреше Вагнер на орган, изработен специално за него. Уникалният инструмент беше миниатюрно копие на знаменития орган с деветнадесет бамбукови тръби в двестагодишната църква „Лас Пинас“ край Манила. Суи свиреше и играеше тенис усърдно, но с малко чувство.
Задълженията си към Триадата изпълняваше с безмилостна решителност. Малко се вълнуваше за другите, ценеше собственото си уединение и трупаше пари с фанатично усърдие. В крайна сметка той бе син на легендарна фигура от Триадата и кръщелник на Черния генерал, достатъчна причина да бъде безпощаден при постигане на амбициите си.