Де Вега отрекла, че е откраднала часовника, нещо, което можеше да се очаква. Казала, че не знае къде се намира Баколод. Полицията я пуснала тази сутрин, очевидно приела за истина обясненията й за Леон Баколод. Суи обаче я наблюдаваше денонощно. Когато се увереше, че полицията е приключила с нея, той възнамеряваше да заповяда да му доведат дребната курва и да я разпита жестоко, кърваво, докато тя не разкрие скривалището на Баколод.
Заяви на господин Ту:
— Никакво момче не съм ти пращал, нито пък възнамерявам да ти пращам в близко бъдеще.
Билкарят упорстваше:
— Знам, че беше едно от вашите. Хулиганите ги познавам още щом ги видя. Спомена по име някои от членовете на бандата, младежи, които ти си ми пращал преди. Един такъв властен дребосък, надут като паун. Искаше да му покажа само узита. Нищо друго, само узита.
Чарлз Суи обърна гръб на органа.
— Узита?
— Точно така, по дяволите! Носеше доста пари в колана си, както често правят малките ти главорези. За в бъдеще трябва да ми казвате, че тези момчета ще идват при мен. Просто трябва да ми казвате.
Суи затвори очи.
— Името му. Каза ли си името?
— Има ли значение?
Той скочи на крака и хвана телефона с две ръце.
— Слушай ме, старче. Каза ли си името?
Тонът му уплаши Юан Сен. Той изведнъж заговори с повече уважение:
— Не. Стори ми се доста предпазлив.
— В кой хотел е отседнал?
— Не знам.
— Искам добре да си помислиш, старче. Зарежи опиумните си сънища и ми кажи нещо за това момче. Защото ако не го направиш, може да не доживееш до довечера. Пак те питам — кажи ми нещо за това момче.
Търговецът мълчеше. После промълви:
— Смятам, че идва от Америка. Кантонският му имаше слаб американски акцент и на сакото му беше залепен американски етикет. В джоба на сакото имаше билет от американска авиолиния. Беше нахакан. Обикновено стават такива, като поживеят известно време в Америка.
— Опиши ми го.
Докато човечецът напрягаше мозъка си да си припомни подробности за външния вид на момчето, на което продаде узито, Чарлз не казваше нищо. Господин Ту си спомни, че кръщелникът на Черния генерал рядко повтаря заповедите си.
— Беше млад — каза. — Много красив. Като си помисля, бих казал, че е роден водач.
Чарлз Суи му благодари за обаждането и веднага затвори. После позвъни в офиса си и каза, че няма да се връща. Заповяда на жена си и на слугите да не го безпокоят, докато не им се обади. Трябваше му време за размисъл.
И късно вечерта, когато го информираха, че Де Вега е тръгнала към хотела на Ди Палма, парченцата от мозайката се подредиха. Джуджето и Бенджи Лок Найн, момчето, купило узито, щяха да го предадат на американеца. Де Вега щеше да разкрие истината за палежа и за смъртта на четиридесет и петте жени. А Бенджи, търсейки отмъщение заради предателството на Черния генерал, щеше да заведе Ди Палма при Чарлз Суи.
Той заповяда на хората си да проследят Хузиана де Вега и да разпитат нея и Ди Палма. Да ги разпитат строго и да сравнят отговорите им. От курвата трябваше да научат къде се намира Леон Баколод, а от американеца — къде е отседнал Бенджи Лок Найн. Чарлз Суи подозираше, че едновременното присъствие на двамата в Манила не е съвпадение.
Но преди всичко трябваше да притиснат Ди Палма и да разберат какво знае за смъртта на Анджела Рамос.
След това американецът и курвата щяха да бъдат екзекутирани.
13.
Манила
Тримата китайци последваха Ди Палма от фоайето на апартамента му до обширната плюшена дневна. Двамата бяха насочили пистолети към главата му. И двата пистолета бяха „Магнум 22“ със заглушители. Единият бе в ръцете на кльощаво момче, чийто опулен поглед лазеше по нервите на Франк. Водачът, як младеж с дебел врат, дълбоки очи и няколко златни предни зъба, нямаше пистолет, но постоянно се усмихваше презрително.
Колкото до Хузиана де Вега, тя наистина беше джудже. Имаше голяма глава, хлътнал нос и къси, космати ръце. Беше облечена с жълта копринена рокля, жълти обувки с високи токчета, тъмни очила и бяла филцова шапка с широка периферия. От миниатюрното й рамо висеше бяла чантичка, обсипана с мъниста.
Ди Палма имаше странното усещане, че този костюм му е познат. Беше го виждал и преди, но къде? После изведнъж се сети. Рита Хейуърт в „Дамата от Шанхай“. Спомни си и една много гадна шега. „По-добре да се любиш с ниска жена, отколкото никога да не се любиш с висока.“ Исусе!