Беше чул почукване на вратата. После Федерико се обади и когато отвори вратата, тримата китайци, застанали зад него и Хузиана де Вега, се вмъкнаха вътре. Какво, по дяволите, ставаше тук? Ди Палма погледна към филипинеца, но той сведе поглед. После видя заглушителите на пистолетите и усети ледена буца в стомаха си, а дланите му се изпотиха.
Биячи? Стрелци? Изведнъж той усети, че е повече ядосан, отколкото уплашен. Мамка му, та той бе в страната съвсем отскоро. Не беше успял да създаде неприятности. Чарли Змията не си губеше времето. На кого можеше да са тези момчета, ако не на Змията?
Може да са крадци, тръгнали за бърза печалба, помисли си. Може би охраната на хотела е лоша, нищо ново за Манила. Може би ще се отърве от тази каша, като се раздели с няколко кинта, с кредитните си карти и с ролекса. Сигурно.
Крадците не си водят свидетели. Само че тук нямаше да останат никакви свидетели. Заглушителите показваха, че китайците възнамеряваха да очистят Ди Палма. Хузиана де Вега и Федерико също нямаше да дочакат дълголетие.
Той отиде до фоайето и се отпусна тежко на бастуна си. Преструваше се на безпомощен, сякаш не представлява никаква заплаха, и чакаше възможност да се прояви. Разбира се, ако китайците му я предоставеха.
Възможността се появи толкова бързо, че той едва не я пропусна.
Дебелият врат се изплю върху безупречно чистия сив килим в дневната и на сносен английски го попита дали е сам. Без да изчака отговора, той излая някаква заповед на китайски, а младият стрелец се втурна да претърсва апартамента. Втора заповед и другият стрелец — слаб, плешив мъж с кичур черна коса, който приличаше на човка — пристъпи напред и опря магнума си във врата на Ди Палма. Подигравателната усмивка на Дебелия врат стана по-очебийна.
Пистолетът изнервяше бившето ченге, но той определено ужаси Федерико. Той започна да се моли за живота си, споменавайки тринадесетте си деца и овдовелия си баща, който ослепял от диабет и бил изцяло зависим от него.
После дойде редът на Хузиана де Вега. Хленчейки, тя протегна късите си ръчички към Дебелия врат. Рита Хейуърд не би могла да го направи по-добре.
— Моля ви, имам проблеми с щитовидната жлеза. Получавам сърцебиене. Трябва да си взема лекарството. — Тя си отвори чантичката.
В отчаянието си Федерико докосна Дебелия врат, за когото нежеланото докосване бе капката, от която чашата преля. Блъсна шефа на пиколата в Хузиана де Вега, а дребната курва се удари в бамбуковата масичка. Отворената й чантичка се разсипа. По килима се разпиляха бижута — пръстени, гривни, верижки, огърлици, гребени със скъпоценни камъни, обеци. Инструментите на занаята й.
Продължавайки да хленчи, малката курва бързо се захвана да събира съкровището си. Междувременно Дебелият врат и Човката бяха хипнотизирани от бижутата. Те не знаеха, че са фалшиви. Очите им светнаха. Веднага забравиха за Ди Палма.
Той нападна първо Човката.
Бързо отблъсна пистолета от врата си, удари Човката с лакът в лицето, после прониза китаеца с дръжката на бастуна си. Главата на стрелеца се отметна назад, той се завъртя и се свлече на колене, задавен от собствената си кръв.
Дебелият врат остави бижутата, бързо прецени ситуацията и веднага пъхна ръка под ризата си. Хвана се за колана. Тъкмо изваждаше ръка изпод ризата си, когато Ди Палма го удари с бастуна по лакътя и го счупи. Едрият мъж изкрещя и изпусна на земята автоматичния си колт 45.
След първия писък Дебелият врат сграбчи счупената си ръка, изскърца със зъби и затвори очи. Ди Палма го удари с бастуна по челото. Мъжът падна в безсъзнание на килима.
Хузиана закрещя. Федерико непрестанно повтаряше името на Исус.
Врявата привлече третия стрелец, младия, който бързо се върна в дневната. Неуверен в себе си, той спря до отворения френски прозорец, водещ към балкона, и помисли малко. После забеляза движение, извади бързо пистолета си и стреля в това, което току-що бе видял.
Мишените му бяха Хузиана де Вега и Федерико. И двамата тичаха към фоайето, водещо към изхода. Федерико успя да стигне пръв и изчезна точно когато куршумът откърти гипс от стената, където преди секунди се намираше главата му. Хузиана, която тичаше на недоразвитите си криви крака не можа да го настигне. Младият тип наведе магнума си и стреля три пъти в нея.
Ди Палма беше коленичил на пода, грабна магнума и се прицели в младежа. Стреля три пъти и всеки път го улучваше. Стрелецът се строполи на балкона.