Обърканият му ум, разстроен от скръбта и алкохола, отказваше да приеме съобщенията за смъртта на Хузи. „Проститутка на среща с американски журналист, убита от крадци в хотела.“ Глупости! Тя бе убита, защото Ди Палма се беше опитал да я използва, за да се докопа до Баколод.
Подпалвачът от пръв поглед познаваше мръсните номера. Нима в пресата не съобщиха, че Ди Палма работил за американска телевизионна мрежа, собственост на Нелсън Бърлин? Същият Бърлин, който щеше да спечели от пожара в своята „Таалтекс Индъстрийз“. Баколод реши, че срещу него има заговор. Двамата американци и Чарли Змията искаха завинаги да му запушат устата и никой да не разбере за пожара.
Е, той имаше какво да каже по този въпрос. Щеше да убие Ди Палма. Дори това да бе последното нещо, което щеше да направи на тази земя, Баколод щеше да унищожи човека, отговорен за убийството на Хузи. Журналистът бе признал, че е убил двама от хората на Суи, но твърдеше, че не е убил Хузи.
„Господин Ди Палма, ти си един шибан лъжец“ — помисли си Баколод. Двама мъртви и един със строшен череп, Хузи също е мъртва, а само американецът е невредим. Ди Палма, който си бе признал, че е поканил Хузи в апартамента си, защото, според него, работел върху някаква история. Истината според американеца. Е, нека си приказва каквото си ще. Баколод знаеше по-добре.
Излегнат във ваната, той отпи още ром и остави почти празната бутилка между краката си. „Аз знам истината“ — прошепна. О-о, да, знаеше я. Ди Палма бе отговорен за смъртта на Хузи, защото тя бе отишла да се срещне с него в апартамента му. По покана на Ди Палма.
Той не се интересуваше защо американецът е убил хората на Суи. Интересуваше се от Хузи и от никой друг.
Допи рома, пусна празната бутилка на пода, после ръцете му увиснаха встрани. Започна отново да плаче: „Хузи, обичам те! Обичам те, обичам те, обичам те“.
После се сети за Ди Палма. Наведе се през ваната, взе от пода запалка и пак се строполи в собствените си изпражнения. Завъртя запалката в мръсните си пръсти, вдигна капачето и завъртя колелцето. Ухили се, като видя пламъка. Ужасът на огъня не очакваше него, а американеца. Баколод се закле в Девата, че ще направи това.
През същия следобед шефът на ОБН, нисък, четиридесет и четири годишен ирландец с тежки клепачи, излезе от хотелския коридор и последва Тод в испанския апартамент. Запали цигара и си зададе въпроса дали е постъпил разумно, като се е забъркал с Франк ди Палма.
Сега на Ди Палма му пареше под задника. Филипинската полиция го задържа във връзка с три убийства. Едната убита била проститутка. Проститутка джудже. И това ако не е сбъркано.
Свидетелят на убийствата, шефът на пиколата в хотела Федерико Лаурел, бе изчезнал и поради това не можеше да потвърди историята на Ди Палма. Кой можеше да каже дали Франк ще успее да свърже Лин Пао с Нелсън Бърлин. Оменс знаеше едно — след забъркването му в тази каша някои хора можеше да го помислят за неблагоразумен, ако не и за ужасно глупав.
Влязоха в дневната и Тод го заведе до венециански фотьойл от позлатено дърво, където той седна, смачка цигарата си в пепелника върху плетената масичка и погледна към трите китайчета, застанали пред него. Подкреплението на Франк. Ди Палма сигурно се бе побъркал.
Двама азиатци и една азиатка. Никой от тях не бе достатъчно възрастен, за да гласува, да притежава шофьорска книжка или да гледа порнофилми. Какво, по дяволите, щеше да прави Франк с този екип — да се кандидатира за президент на студентския съвет? Ди Палма подпали косата му и сега се опитваше да угаси пожара с чук.
Оменс се облегна във фотьойла си и се взря в едното хлапе, което гледаше настрани. Усмихна се. Боже, боже, самият господин Лошо отношение, Бенджи Лок Найн. Убиецът с бебешко лице, куриер на наркотици, насилник, рекетьор. Защо Франк се занимаваше с този хладнокръвен малък боклук?
А момичето? То седеше в кафяв кожен фотьойл, не откъсваше очи от Тод, сякаш бе Христос, слязъл на земята. Даже господин Злонравен, нашето момче Бенджи, като че ли признаваше спокойния, сдържан Тод за говорител на екипа.
Оменс се обърна към момчето:
— Баща ти не искаше да говорим много по телефона. Станал е параноик, но аз не го обвинявам за това. Той е добре. Сенатор Куарекио работи по въпроса за освобождаването му. Намесил е и посолството. Между другото, Франк каза да не се безпокоите, да продължавате по плана. Каза също да поддържате връзка с мен. Ако ченгетата не го пуснат до два дни, вие трябва да се върнете в Ню Йорк. Мисли, че е твърде опасно да останете тук.