Очакваше Тод да се ядоса, да настоява, че няма да си тръгне от Манила без баща си, да попита Оменс какво да прави по-нататък. Обаче момчето задържа поглед върху ирландеца няколко секунди, после кимна. Така можеше да постъпи само човек, който се владее напълно. Какво беше казал Франк? „Не говори на Тод отвисоко. Той не е обикновено хлапе, вече не е.“
— Искам да ти благодаря за помощта — изрече Тод. — Оценявам и това, че си отишъл да се видиш с баща ми в полицията.
Оменс се усмихна.
— Франк ми каза, че си умен. Прав си. Срещата с баща ти точно в този момент е твърде рискована. Особено ако възнамеряваш да се пенсионираш с пълна пенсия. Казах в агенцията, че Франк се опитва да вземе нещо за Лин Пао и Нелсън Бърлин и че иска да го сподели с нас. Така че те нямаха нищо против да го посетя. Рано или късно обаче ще трябва да покажа нещо на моите хора.
— Днес по някое време ще се срещнем с един човек, който притежава информацията, за която баща ми ти е говорил — отговори Тод.
— Кога и къде?
— Не знаем — обади се Бенджи. — Онзи тип иска да избере времето и мястото. Уплашен е. Не вярва на никого. Каза, че срещата ще стане при неговите условия или изобщо няма да има среща.
Оменс се обърна към Тод:
— Мисля, че е най-добре да съставите план как да си тръгнете без Франк. Не че по-късно няма да го пуснат, но не разчитайте, че ще стане много скоро. Замесено е филипинското правителство. Трябваше да използвам някои връзки, за да успея да поговоря с Франк. Той ме осведоми. Останалото разбрах, като поразпитах тук-там.
Той им съобщи, че правителството не иска да плаши чуждите корпорации и се намесва, за да потули този случай. Няма да позволят на Франк да създава неприятности на многонационалните компании. Мартин Маки се опита и се провали. Приятелят на Маки, Ди Палма, също ще се провали.
— Сигурен съм, че именно поради това не могат да открият шефа на пиколата в хотела — каза Тод.
Оменс за малко не си изтърва цигарата.
— Откъде знаеш за това? То трябваше да е голяма тайна. Правителството държи Федерико Лаурел затворен, за да му попречи да потвърди историята на Франк. Не трябва да се споменава нищо за Триадите или за Лин Пао. Нищо, което да води до Нелсън Бърлин. Как, по дяволите, разбра за Лаурел?
— Ти говори ли с оцелелия китаец, онзи, който баща ми съборил в безсъзнание? — попита момчето.
Оменс се усмихна и поклати глава.
— Хлапе, мислило ли си някога да работиш за агенцията, да кажем в разузнаването? Онзи китаец, онзи, когото Франк цапнал по кратуната с бастуна си, май че е изчезнал от болницата. Изобщо не са го регистрирали. И никой не трябваше да знае за това. Ако прочетеш вестниците или гледаш телевизия, ще забележиш, че споменават за двама крадци. Двама, не трима.
Тод погледна към Бенджи.
— Лаурел ще каже каквото му нареди правителството. Трябва да вземем тази информация за Бърлин и Лин Пао, после няма значение какво ще каже правителството.
Бенджи кимна.
„Определено не е обикновено хлапе“ — помисли си Оменс.
Някой почука на вратата. Той видя как двете момчета се спогледаха, после Бенджи отиде до белия кожен диван, седна и пъхна ръка под една от възглавничките. Оменс се напрегна. „Исусе — помисли си, — мой ред е да попадна в хотелска престрелка.“ После Тод погледна към Бенджи и поклати глава. Той се отпусна, постави ръце върху коленете си и сведе поглед.
Тод тръгна към фоайето. Чу се отварянето на входната врата, после затварянето й. След секунди момчето се върна с бял плик в ръце. Отвори го, извади листче хартия, прочете го и погледна към Бенджи, който кимна. Ако двамата си бяха разменили някакъв безмълвен сигнал, Оменс не беше го забелязал. Тод върна листчето в плика и го пъхна в джоба на ризата си.
После, без да обръща внимание на Оменс, той заговори на кантонски с Бенджи и момичето. Ирландецът, естествено, не разбра и една шибана дума. Те точно това целяха. Когато Тод свърши, трите хлапета тръгнаха в различни посоки. Джоан излезе от дневната, отиде до спалнята и секунди по-късно се появи пак с чанта на рамо. Бенджи извади узито изпод възглавничката и отиде в друга стая. Когато се появи отново, той беше с голи гърди и носеше чанта и светлосиня риза.