— Не.
— Защо?
Осъзнах, че не мога да споделя с нея подозренията си. Трябваше да продължим, да избягаме от човека, който ни преследва, но нито един начин на пътуване не ми се струваше достатъчно безопасен.
— Или да купим коне, както каза той. Само че конете не са ли скъпи?
— Скъпи са. Пък и трябва да можеш да яздиш.
— Че аз мога. Е, мъничко.
— Но аз не мога — отвърнах.
Така че продължихме да вървим. Спускането беше лесно, Мелле подскачаше край мен. В подножието на хълма излязохме на пътека, която вървеше по брега на реката.
— Най-добре да продължим с лодка — каза Мелле. — Нали?
Отговорността ми за нея тежеше като камък на гърба ми. Ако бях сам, щях да тичам, да се крия, да съм далече оттук… Ядосах й се, че ме забавя, че настоява да й кажа как ще продължим.
— Ще видим — казах.
Продължихме по пътеката, излязохме на коларски път и когато съвсем доближихме реката, видяхме покривите на неголямо градче, после кей и вързани там лодки.
Бях помолил бог Късмет да благослови това дете така, както беше благословил и мен. Можех ли да му се доверя и този път? Само глупак постъпва така, сякаш знае повече от Късмет. Винаги съм бил глупав, но не чак толкова.
— Ще решим, когато стигнем — казах след около половин миля мълчание.
— Можем да платим, за да ни вземат. Нали?
Кимнах.
Минахме покрай една ябълкова градина, влязохме в града и се спуснахме към кея. Там нямаше големи лодки, нямаше всъщност и хора. Видях една схлупена гостилница със зейнала врата и надзърнах вътре. Едно джудже, не по-високо от Мелле, обаче с голяма красива глава и намръщено лице, ни погледна иззад тезгяха и каза:
— Ти комай си от Блатата. Какво да бъде?
Едва не се обърнах да побягна.
— Ей, какво е това с теб? Кутре? Не, в името на Сампа, това е хлапе. Две хлапета. Какво ще искате, мляко?
— Да — рече Мелле. — Ако обичате.
Той наля две купи мляко и ние седнахме на една ниска масичка, за да ги изпием. Дребосъкът стоеше зад тезгяха и ни гледаше. Втренченият му поглед ме смути, но Мелле, изглежда, не му обръщаше внимание, защото на свой ред го оглеждаше, забравила обичайната си свенливост.
— Има ли наистина черна котка? — попита го.
— Защо да има черна котка?
— Заради картинката на вратата.
— А, да. Няма котка. Това е гостилница. „Черната котка“. Благословията на Енну. Накъде сте тръгнали? Сами ли сте?
— Надолу по реката — отвърнах.
— С лодка ли дойдохте? — Той погледна през вратата към кея.
— Не. Пеша. Но май ще е по-добре да вземем лодка.
— Днес няма да можете. Но утре минава баржата на Педри.
— Надолу ли?
— Чак до Сал ли — отвърна дребосъкът. Реших, че така наричат Сенсали по тези места.
Той напълни отново купите, после донесе две чаши плодово вино. Сложи едната пред мен, а другата вдигна за тост.
Отпих заедно с него. Мелле вдигна купата, за да ни прави компания.
— Може да останете за тази нощ, ако искате — предложи дребосъкът. Мелле ме погледна с блеснали очички. Свечеряваше се. Помъчих се да прогоня страховете си и да приема това, което ни предлагаше Късмет. Кимнах.
— Имате ли с какво да платите? — попита дребосъкът.
Извадих няколко бронзови монети от джоба си.
— Защото ако нямате, ще изям хлапето — продължи джуджето съвсем сериозно и се наведе към Мелле, разперил ръце. Тя се дръпна към мен и извика, но после се разсмя — още преди аз да се засмея на шегата му. Джуджето също се хилеше.
— Уплаши ме — оплака се тя и това му достави удоволствие. Усещах как бие сърчицето й.
— Прибери си парите — каза дребосъкът. — Ще си оправим сметките на тръгване.
Прати ни на горния етаж, в малка стаичка с прозорци към фасадата. Беше чисто, но тясно — имаше пет легла, натъпкани едно до друго. Вечерята бе вкусна — ядохме в компанията на неколцина товарачи. Те почти не говореха, стопанинът също не беше многословен. След вечеря двамата с Мелле се разходихме до пристанището, за да се полюбуваме на трепкащите върху гладката водна повърхност светлинки, после си легнахме.
Не можех да заспя, борех се със собствените си страхове. По някое време задрямах, но изведнъж се сепнах, скочих и посегнах към ножа, който бях сложил до леглото. Някой се качваше по стълбите. Спря за малко, после тръгна пак. Вратата изскърца.