Точно като жените в копринените стаи на Аркаманд.
Тази мисъл накара сърцето ми да се свие. И пробуди отново срама ми.
Бях забравил Салло, отново я бях прокудил навътре в съзнанието си. Бях си затворил очите пред онова, което ми бе показала нейната смърт. Отново бях избягал.
Напоследък дори изпитвах известно нежелание да се срещам с Диеро. Прекарах няколко нощи в града заедно с Венне, Чамри и техни приятели. Когато най-сетне се качих в стаята й, не знаех какво да кажа. Пък и заварих там малкото момиче.
— Ирад обикновено прекарва нощите с Барна — обясни ми Диеро. — Но призори се връща да спи при Мелле. А ние си разказваме разни истории, нали, Мелле?
Детето кимна енергично. Беше шестгодишно, мургаво, истинско дребосъче. Седеше до Диеро и ме гледаше. Когато я погледнах, премигна, но не извърна глава.
— Ти Клай ли си?
— Не. Аз съм Гав.
— Клай дойде в нашето село — обясни тя. — Той също прилича на сврака.
— Сестра ми ми викаше Клюнчо — казах.
Тя най-сетне сведе поглед и прошепна:
— Клюни-муни.
— Селцето й е близо до Блатата — обясни Диеро. — Може би Клай е оттам. Виж, Мелле прилича малко на рассиу. Чакай да ти покажа какво направи тази сутрин.
И извади парче тънка кора, каквато използвахме за уроците по писане, тъй като нямахме хартия. Върху нея с неуверена ръка бяха изрисувани няколко букви.
— Т, М, О, Д — прочетох на глас. — Ти ли ги написа, Мелле?
— Диеро-ди ме научи — отвърна детето. — Прерисувах големите.
— Много добре си се справила — казах.
— Тази е крива — посочи Мелле, разглеждаше критично буквата Д.
— От теб ще научи много повече — намеси се Диеро, Тя рядко изразяваше каквито и да било желания и беше много внимателна, ако решеше да го стори. Този път улових намека.
— Може да е малко крива, но нали се чете — казах на Мелле. — Тук пише Д. Буквата, с която започва името на Диеро. Искаш ли да ти покажа как се изписват и останалите букви?
Момичето не отговори, но стана и донесе мастилница и четчица. Благодарих й и я отведох при масата. Намерих чисто парче плат и написах ДИЕРО с големи букви, дръпнах един стол, та Мелле да се, покатери на него, и й подадох четчицата.
Тя се справи чудесно с прерисуването и веднага получи похвала.
— Мога и по-добре — увери ме и отново се наведе над масата, сбърчила съсредоточено вежди и стиснала четчицата в мъничките си пръстчета. Розовото й езиче се подаваше между зъбките.
Диеро пак бе успяла да ми върне нещо, което бях изгубил, когато бях напуснал Аркаманд. Очите й блестяха ярко, докато ни наблюдаваше.
След това вече се качвах в покоите на Диеро всеки ден, четях на Мелле и я учех да пише. Често там беше и Ирад. Отначало по-голямата сестра се държеше с мен свенливо, аз също, защото тя беше красива, а и Барна официално бе заявил претенциите си към нея. Но Диеро винаги беше с нас и ни помагаше в общуването. Мелле я обожаваше и взе да се привързва и към мен. Посрещаше ме с радостни възгласи: „Клюнчо, Клюнчо дойде!“ и се вкопчваше в мен със задушаваща прегръдка, щом се навеждах да я вдигна. Скоро Ирад също се отпусна и започна да проявява доверие към мен. Мелле беше сериозна, забавна и много интелигентна. В обичта на Ирад към нея се долавяше и нещо като възхищение, почти благоговение. Понякога казваше:
— Енну ме е пратила да се грижа за Мелле.
И двете носеха на шията си малки фигурки на Енну-Ме, глинени котешки глави на каишки.
Срещнах известни трудности да склоня Ирад да се учи заедно с Мелле, но накрая успях и тя се присъедини към нашите занимания. Подобно на Диеро, тя изпитваше неувереност в способностите си и напредваше бавно. Мелле бързо я задмина и дори почна да й помага.
Уроците с другите момичета в къщата така и не бяха подминали средата на азбуката, защото те лесно губеха интерес и напускаха заниманията. Удоволствието да уча Мелле ме накара да се замисля дали не е време да събера и останалите деца в къщата. Опитах, но отначало не се получаваше. Жените не смееха да оставят децата си на чужд мъж, обикновено ги водеха навсякъде със себе си, било в гората или на нивите. Необходима ми беше подкрепата и авторитетът на Барна.
Отидох при него с предложението да направим училище, където да провеждам редовни занимания. Предложих да уча децата на четмо и писмо. За да полаская превъзходството на Палтър, смятах да му предложа да им декламира. Барна ме изслуша и се съгласи въодушевено, но когато споделих кое място съм избрал, изведнъж взе да се дърпа. Накрая ме тупна по рамото.