Повечето от нещата, които са се случили в следващите дни й се губят. Доколкото разбира от едно от момичетата озовали се с нея в онази амбулатория и която идва да я посети в болницата („Защото тайно се е надявала, че ще пукнеш по особено мъчителен начин или поне ще бъдеш жестоко обезобразена“ — Скептичната), й разказва някои подробности. Макар Силвия да не помни, изглежда е припаднала по доста драматичен начин, с всичките му там екстри, понеже американския професор за малко да се задави със сладникавата си усмивка. Избила я е пот, получила е гърч и е докарала медицинския персонал до истерия. От обилно леещата се информация става ясно, че Силвия е прекарала в болницата около седмица преди да дойде на себе си. До този момент, Силвия е някак апатична, тя помни обяснението за възможната алергична реакция и, макара да са им обяснили, че шансът е много малък, Силвия си знае, че ако в пространството витае отрязък безстопанствен лош късмет, тя е най-вероятния човек да го докопа. Сега обаче нещата добиват друго значение. Била е в безсъзнание цяла седмица! Дали пък не е било кома!!! Това изобщо не звучи като обикновена алергия. Всички забравени страхове се надигат в Силвия — лекарите са объркали медикамента и са я отровили. Или ощо по-лошо — подвели са ги да мислят, че експериментът е безопасен и са ги заразили с нещо ужасно! Точно когато истерията се развихря в стаята влиза лекар. Бъбривата посетителка й пожелава скорошно оздравяване и си тръгва. Лекарят разглежда картонът на Силвия. Прелиства страници, които вероятно са резултати от изследвания, дори вдига към светлината една рентгенова снимка. Папката изглежда доста обемна и това само засилва опасенията на Силвия. Накрая лекарят спира да сумти и да прелиства страници. Оставя картона настрана, придърпва стол, сяда до Силвия, кръстосва ръце и се опитва да си придаде нещо като приветлив вид. След общите приказки от типа, как се чувства, има ли оплаквания и прочее баналности, лекарят сменя темата. Пита я дали й е известно в семейството и да има болни от някакви хронични или наследствени болести и се преструва, че въпросът му е неангажиращ и хипотетичен. Силвия обаче е гледала достатъчно много серии на „Спешно отделение“ и не може да бъде заблудена. Паниката отново се надига, но вече я гризат съвсем други подозрения. Тя настоява лекарят да й каже дали има нещо нередно в изследванията, тя моли и в крайна сметка почти крещи. Накрая лекарят решава да разиграе ситуация тип „Добра новина“ — „Лоша новина“. И започва с лошата — на Силвия са направени цялостни изследвания, понеже, когато е пристигнала в болницата не е било ясно какъв е проблемът. В хода на изследванията е установено, наличието на неидентифицирано твърдо образувание в лявата гърда на Силвия. По-нататъшните изследвания потвърждават — Силвия има рак на гърдата.
Мъгла. Самолетът се приземява сред нея. Силвия се е свила в креслото си и трепери. Нещо ще се случи, нещо ще се обърка. Не може да е чак такава късметлийка. Веднъж й се размина, но сега едва ли ще има този късмет. Тъпият самолет ще се пръсне на хиляди, милиони, милиарди парченца и всички ще умрат. Всички, всички!!!
За първи път гласът на скептичната личност в главата и звучи успокояващо: „Стига си циврила. Никой няма да умира. Ти сериозно ли мислиш, че ще поверят толкова скъпа и сложна машина единствено в ръцете на един несъвършен човек? Не, тук всичко се управлява от компютри, а на тях не им пука за мъглата.“
„Един несъвършен човек.“ Фразата сякаш отеква в ума й — един несъвършен човек, един съвършен човек. Все едно къса листата на маргаритка — обича ме, не ме обича; ще живея, няма да живея. Тя ще живее. Още не й се вярва. След онзи кошмарен следобед в болницата нещата са се развили с главоломна скорост и в главозамайваща посока.
Шокът от лошата новина е толкова силен, че Силвия дори не помни, че докторът й е обещал и добра новина. У Силвия се надигат едновременно истеричен смях, след като осъзнава в каква сапунена мелодрама се окзва героиня, ярост — заради изпплъзващия й се живот и блудкаво самосъжаление. Когато медицинският персонал най-после успява да я успокои (с помощта на медикаменти, мили думи и два шамара), вече се свечерява. Тогава докторът най-после успява да стигне до втората част на вица — добрата новина. Всъщност не е ясно защо съществува добра новина. Няма нито логично обяснение нито конкретна причина, но е факт. Раковото образувание, открито в организма на Силвия дегенерира. Силвия е объркана. Не разбира нито какво означава това, нито защо е добра новина. Обясняват й. Изглежда, въпреки крехката й възраст, в тялото на Силвия се е развил злокачествен тумор, който тя, улисана в борбата си за оцеляване, не е забелязала. Известно време туморът се е развивал по всички известни правила, доколкото има правила относно туморите. Образуванието е нараствало, появили са се първите наченки на метастази. И изведнъж всичко това е спряло. При това не просто спряло, а процесът върви в обратна посока. За една седмица откакто е открит, туморът е намалял с около милиметър и диаметърът му продължава да се свива. Това само по себе си е чудесно, продължава докторът (който явно като всеки лекар не може спокойно да приеме една добра новина), но е медицинска загадка. Той се чуди… Тя дали… Този случай е уникален. Вероятността да се повтори е отчайващо малка. Те като лекари са длъжни да установят какво се е случило, за да помогнат и на други пациенти. В този момент нещата започват да се избистрят пред Силвия. Иронията ще я убие — цялата тази безвкусна, нелепа ситуация се дължи на решението й да припечели малко пари от един експеримент. А сега се оказва, че уверено се е насочила към кариерата на опитен образец.