Да, естествено, тя разбира. Всички тези възможности, тази огромна надежда…
Който си мисли, че мозъкът на една блондинка може да служи за всичко друго освен за калкулатор, очевидно не е срещал блондинка, която изчислява евентуални изгоди.
И ето я сега в самолета, на път да се приземи всред мъгла и неизвестност в страната на големите очаквания, големите възможности, големите пари и въобще всичко голямо — Америка!
Подробните изследвания в Европа, макар да не са окончателни, са очертали крайно любопитна картина. В тялото на Силвия са открити микроорганизми напълно непознати на науката. Силвия, естествено, е чувала, че учените всеки ден откриват нови видове, но никога не си е представяла, че е възможно да се направи такова откритие в собственото й тяло. Оказва се, че тези микротипчета са устновили много странна симбиоза — срещу символични количества храна, които получават от организма на Силвия, те отделят вещество, което убива раковите клетки и нищо друго освен тях. Иначе казано — в тялото на Силвия се произвежда лекарство против рак.
Естествено лекарите са във възторг. Всяка медицинска организация, от всяка възможна държава иска да узнае подробности, да получи проби, да види Силвия („Най-добре консервирана във формалдехид“ — отеква ехидно в главата й) и, ако може, да експериментира с нея. Предстои да се отговори на толкова много въпроси — дали ако същите микроорганизми се инжектират в тялото на друг болен, ще се получи същият ефект; само ракът на гърдата ли се влияе от това вълшебно вещество; какво ще стане с малките гадинки, когато раковото образувание се стопи до последната сбъркана клетка? И най важното — от къде, по дяволите са се пръкнали? Всъщност Силвия си мисли, че има отговор на този последен въпрос. Тя си спомня ясно деня на експеримента. Помни и дребното, рошаво злобарче, което я ухапа и тя едва не закъсня. Твърде добре си спомня, че, макар песът да не я ухапа сериозно, кожата беще пробита, потече кръв. Да, спомените на Силвия от този ден са доста ясни, но нейният мозък вече е напрвил съответните изчисления. Ако вземе да сподели този малък детайл, току виж вместо да се концентрират върху нея учените от цял свят хукнали да издирват малък злобен български помияр, вероятен първичен източник на уникалния микроорганизъм.
Най после проклетият самолет е на земята. Америка я очаква и Силвия няма да я разочарова.
Хотелът е скъп. Стаята мирише хубаво, ваната е като малък басейн, а телевизорът има 258 канала. След малко ще дойдат да я вземат. Ще присъства на конференция по въпросите на българския микроорганизъм ракоубиец. Той, впрочем, още си няма популярно име. Може пък да го нарекат Силвин.
Конференцията се очаква с огромен интерес и от медиите, защото учените вече имат доста добра идея какво би се случило с микроорганизмите след изчезването на рака. Тъй като те не се хранят от тумора, а го унищожават, най-вероятно след изчезването му те ще продължат да си съществуват тихо и да действат превантивно срещу появата на нови ракови клетки. А това отваря съвсем нови възможности — дали ако се инжектират в здрав организъм тези клетки няма да действат като ваксина? Лекарското съсловие е на път да изпатне в групов екстаз.
Дори не предполагат колко лесно всичко това е можело да им се размине — ако родителите й не са я отрязали и тя не се е нуждаела от пари; ако онази брошура не е попадала в ръцете и; ако по пътя за онзи експеримент не я е охапало куче… Или дори ако я е ухапало твърде сериозно и тя не е успяла да стигне на посочения адрес — ракът е щял просто да деградира до пълното изчезване, а тя нищо не би научила за чудодейното си изцеление. Толкова много дребни и не толкова дребни неща — ако само едно не се е случило… Силвия се чувства сякаш е на ръба на прозрение. Сякаш е фигурка, която вдига очи от игралната дъска и вижда ръката, която се протяга към нея, за да я премести едно квадратче напред…